Внасям веднага пояснение за горното свързване на изкуството с парите и за един от малкото случаи, в който съм се почувствал криво, че нямам пари – когато на улицата срещнеш член на любима група, който лично да те покани на концерта им, а ти нямаш пари. „Няма пари, няма пари. Душата ридае, сърцето кърви, когато няма пари” К. Йорданов. Но да караме отначало, а?
Избрани сте за интервю, заповядайте в офиса ни в Пловдив. Във филхармонията. С всеки приятел се бъзиках, че съм канен на интервю във филхармонията (където е офиса на туроператорска фирма Червен корал, не че имам певчески способности J Хванах рейса, отидох час по-рано, започнах да се разхождам из града, качих се на Сахат тепе заради гледката и бях екстра. Вече наближаваше време за интервюто, тръгнах по главната улица и кой да видя – Anathema. Ей, Анатема (това май са единствените хора, дето няма да се обидят ако ги анатемосаш, при това публично), как сте? Очаквах само да кажат здрасти и да отминат, както подобава на международни звезди. Да, ама Дани явно не беше от тия надувки, та се спря, подаде ръка, попита дали ще идвам на концерта. При което аз казах може би, като не ми се искаше да му кажа истината. Попитай дали ще свирят Judgement (любимия ми албум). Той каза, че ще свирят Deep, но щели да записват ДВД и ако съм дойдел и аз съм щял да съм вътре. Пожелах му приятен ден и тръгнах на интервюто.
Две чавки. Така най-ясно бих могъл да определя чакащите ме жени. Започна се още със сядането: ами сега, ами да не си губим взаимно времето, работата е на 10 %, ако продадете екскурзия за 800 лв, ще ви дадем 80, за самолетни билети толкова и толкова. Ъъъ, а постоянно заплащане? Засега няма, след като мине изпитателния срок от 3 месеца, ако сме ви харесали, тогава. Имаме си човек за офиса, но след тези 3 месеца ще видим. При което аз не издържах и ги попитах какво ми пречи аз да правя горното за своя сметка? Ама вие нямате лиценз. Хихи, предполагам, че при който и туроператор да отида и да му предложа горното, няма да ми откаже – кой би отказъл нов маркетингов канал? И им пожелах приятен ден.
Да бе да, „да не си губим времето взаимно”. Защо не споменахте за педарастията с 10 % и гражданския договор още в мейла, за да не идвам? Сигурно са мислили, че имат по-голям шанс за успех, ако отидеш в офиса, да те омаят с хубост и чар. О, да, вземете се прекръстете на Цирцея 1 и Цирцея 2, а аз ще съм вашия Одисей.. Абе ще ви се незнае в харпиите..Взех си една бира и си мислех къде да се скатая, за да пия (не ме издавайте, ама в Пловдив доволно са затегнали нещата и не може, т.е. не трябва да се пие на обществено място под заплаха от глоба). Та намерих си една готина скала на Альоша и се настаних там, пиейки бира и наслаждавайки се на гледката. Сачмо трябваше да дойде, да ме вземе и да отпрашим нанякъде с колата. Дойде той, хайде сега до Лидл да взема бърбън и да оставя колата. Оттам нататък събитията се развиха с главоломна скорост, разпечатахме бърбъна и веднага ни налазиха разни Сачмови познати, къде свежарки, къде спекарки, избрахме си да пием близо до концерта на...Ритон (от толкова пейки точно на тази ли намери да ни доведеш), после към Джумаята, там пък нощ на музеите, седнахме на някаква арт инсталация, наподобяваща лодка (много ги обичам тези с практично приложение), обърках няколко човека с други, по едно време започнах да утешавам някаква жена, която се беше вкиснала, после пък тръгнахме към един познат. Там започнах да му дресирам кучето да гризе играчка, да я пуска и да сяда (то пък как може да е толкова зле да слуша пиян човек) и накрая окапахме на едни легла, далеч от Сачмовото жилище. На обяд се събуждаме, чудно временце. Ходехме 2 часа, докато намери банкомат, като постоянно се смеехме, радвахме се на времето и как хората леко се промениха и усмихнаха и не станахме свидетели на нито една грозна случка или скандал. Е, не можеше да мине без хич де, един продавач на кафе беше доста досаден, но и това отминахме с усмивка. Сачмо каза, сега ще те водя във Водолаза, култова олд скуул кръчма, събираща от цвета на артистизма в Пловдив до цвета на пиянството. Когато омешиш двете съсловия и ти омешиш бира с ракия/водка, ще се чудиш кой от кой е по-цветен. Напомня ми за Бора Чорба, вокала на Riblja Chorba, който в началото на 90-те основал партия ПОП (Партия на Обикновените Пияници), в която членували и лекари, артисти, адвокати. Но спрял да пие и по морални съображения я напуснал. Но като цяло Водолаза ми дойде преекспонирана, картофите можеха да се поберат в едната ми ръка, рибата не беше много изчистена, единственото свежо нещо беше, че бирата не беше много кръщавана.
В сладки приказки и бира пак изписах доста дивотии. Анатема казаха, че ще изсвирят Deep, пускам ви го и аз. Ако някой не се кефи на Анатема, да си пусне следващата песен. Fleetwood Mac доста приятно ме изненадоха – и албумите с мацката и тези с Питър Грийн, в самото начало. Приятен ден и усмивки.
