Прочетен: 35445 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.11.2010 23:48
план на съчинение разсъждение
УВОД: С историческа прозорливост и мъдрост Иван Вазов художествено претворява истини от нашето възрожденско минало. Писателят доказва своя реализъм чрез умението си да изобрази живота на българските емигрантите в повестта „Немили –недраги”. Още в експозицията на творбата белетристът ни потопява в атмосферата на хъшовския живот
ТЕЗА: В първа глава на своята повест Вазов рисува мъченическия живот на клетите изгнаници в една негостоприемна и враждебна чужда земя. Настоящето на хъшовете е мъченическо, мизерно, изпълнено с оскъдица , глад, бездомност и самотност. Емигрантите са изтощени и преждевременно състарени от ежедневната си битка за физическо оцеляване. Въпреки жалкото си съществуване в негостоприемната чужда земя те са изградили свой собствен български свят, изпълнен със спомени за славни битки и мечти за борба. Затова българските хъшове са мъченици, но едновременно с това и герои, които не се поддават на страдалческата си участ, запазват своите борчески пориви и възвишени идеали, а волята им да служат на отечеството остава непрекършена.
План на доказателството
1.Представата за негостоприемната чужда земя, внушена чрез нощния пейзаж
2. Контраст между мрака и светлината на малкото прозорче
-този контраст ни въвежда в неповторимия български свят, изграден от хъшовете в чужбина
3.В негостоприемната чужда земя хъшовете са изградили свой собствен български свят чрез надписите над кръчмите и рисунките по тютюнджийските лавки/ретардация/
4.Мъченическият живот, внушен чрез описанието на подземната кръчма
5. Героичното минало, разкрито чрез литографическите картини
6.Портретите на хъшовете-съчетание между безславно мъченическо настояще и славно героично минало
7.Развълнуваните разговори на хъшовете-пренасят ги в героичното минало
8.Видени през погледа на Бръчков, хъшовете са герои и светци на българската свобода
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Още в първа глава на своята повест Иван Вазов разкрива, че антитезата е основен повествователен подход в творбата. Той противопоставя на безславното и жалко мъченическо настояще на хъшовете тяхното героично и славно минало. Така писателят внушава една непреходна истина - свободата изисква своите жертви, а страданията в чуждата земя са нужната за родината жертва. Чрез своите герои Вазов утвърждава идеята, че трагичното и героичното са еднакво достойни за страдалците и заслужава свободата си онзи народ, които има духовните сили да се бори за нея и да я отстоява с цената на най-скъпото - живота си.