За българската армия :: История на въоръжението в българската армия

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.08.2010 19:06 - История на въоръжението в българската армия - Т-72 "Урал"

Прочетен: 13110 Коментари: 4 Гласове:

Последна промяна: 21.08.2010 08:11

Драги читателю, това ще е една поредица в която подробно ще разскажа за историята, техническите възможности, модернизациите и бъдещето на техниката в родната ни армия.

Т-72 „Урал“ Т-72 е ОБТ (основен боен танк) създаден в СССР. Това е най-масовия танк от второто поколение танкове. За първи път е приет на въоръжение през 1973 година в армията на СССР. Т-72 е разработен и произвеждан в Уралвагонзавод в Нижни Тагил. Главният му конструктор е В. Н. Венедиктов. «Урал» стои на въоръжение в армиите от страните членки на СНГ, експлоатира се от страни членки на Варшавския договор, Финляндия, Индия, Иран, Ирак, Сирия. Модификации на Т-72 са произвеждани по лиценз в Югославия (M84), Полша (PT-91), Чехословакия и Индия които, също са произвеждали тези танкове за експорт.
Разработката на Т-72 започва през далечната 1967 година. В хода на по-нататъшните работи, в периода 1968-69, бшли проведенш сравнителнш изпитания на танковете Т-64А с двигател В-45 и ижекционна система за охлаждане (разработка на конструкторското бюро в Харков) и образци с двигател В-45, автомат за зареждане на оръдието с боекомплект от 22 изтрела и вентилаторна система за охлаждане (разработка на конструкторското бюро в Нижни Тагил). Последния показал по-високи резултати. И през ноември 1969 година на тезии машини започнали да поставят двигатели В-46 с мощност от 573 кВт (780 к.с.) и ходова част с нова конструкция. Изготвения с указаните изменения образец получил индекс «обект 172М». А на 7 август 1973 г. със съвместно постановление на ЦК на КПСС и Съвета на Министрите на СССР №554-172 на въоружение на Съветската Армия бил приет танка Т-72.
Танка има огромно количесто модификации, както заводски, така и правени в чужбина. Читателят трябва да знае, че и ние, включително, сме оставили след в историята на танка Т-72. Ето и някои от модификациите на танка:

Т-72 (Обект 172М) (1973 г.) — базов образец.
Т-72К (Объект 172МК) (1973 г.) — командирски вариант на танка Т-72. Отличавал се с наличието на допълнителна навигационна аппаратура, КВ радиостанция Р-130М и автономен агрегатом за системите за комуникация.
Т-72 (1975 г.) — експортен вариант, отличавал се с друга конструкция на броневата защита на предната част на купола, система ПАЗ и комплектацията от боеприпаси.
Т-72А (Обект 176) (1979 г.) — модернизация на танка Т-72. Основните му отличия:са лазерния прицел-далекомер ТПДК-1, нощния прицел на мерача ТПН-3-49 с осветител Л-4, допълнителни бортови противокумулативни екрани, оръдие 2А46 (вместо 2А26М2), система 902Б за пускане на димови гранати, система за защита от напалм, система за пътна сигнализация, нощен прибор ТВНЕ-4Б на механик-водача, увеличен динамически ход на ролките, двигател В-46-6.
Т-72АК (Обект 176К) (1979 г.) — командирски вариант на танка Т-72А. Отличавал се с наличието на допълнителна навигационна аппаратура, КВ радиостанция и автономен агрегат за системите за комуникация.
Т-72М (1980 г.) — експортен вариант на танка Т-72А. Той се отличавал с нова бронева конструкция на купола, комплектацията на боеприпасите и система за колективна защита. Танка Т-72М се произвеждал в Югославия и имал индекс М-84. Основните отличия на М-84 от прототипа са обусловени от използването на компоненти собствена разработка. Прицел-далекомер ТПД-2-49 и нощен прицел на мерача ТПH-1 заменен на комбиниран прицел-далекомер на мерача DNNS-2 , вместо командирски прибор ТКН-3 командирски прибор DNKS-2. В отделението за управление е поставен нощен станционарен перископен прибор на механик-водача PPV-2. Установена е система за колективна защита DRHT, система за управление на огъня SUV-M84, средства за външна и вътрешна комуникация югославско производство. Мощността на двигателя е увеличена до 1000 к.с.
Т-72М1 (1982 г.) — модернизацияна на танка Т-72М. Той се отличавал с допълнителен 16-мм броневи лист на горните предни детайли на корпуса и комбинирана броня на купола с пясъчни пръчки в качеството на напълнител.
Т-72АВ (Обект 176В) (1985 г.) — вариант танка Т-72А с навесна динамическа защита "Контакт".
Т-72Б (Обект 184) (1985 г.) — модернизиран вариант на танка Т-72А с комплекс с управляемо въоружение 9К120 "Свир", динамическа защита "Контакт", двигател В-84 и СУО 1А40.
Т-72Б образец от 1989 г. (неофициално и неправилно е названиетоТ-72БМ) — модернизиран вариант на танка Т-72Б с вградена динамическа защитой "Контакт-V", аналогична на поставяната на танка Т-80У.
Т-72БК (Обект 184К) (1987 г.) — командирски вариант на танка Т-72Б. Отличавал се с наличието на допълнителна навигационна аппаратура, КВ радиостанция и автономен агрегат за системите за комуникация.
Т-72Б1 (Обект 184-1) (1985 г.) — вариант на танка Т-72Б без монтажа на някои елементи от комплекса на управляемото въоружение. (от обикновенния Т-72Б може да се отличи по отсътствието на излъвателя за насочване на ракети).
Т-72Б1К (Объект 184К-1) — командирски вариант на танка Т-72Б1. Отличавал се с наличието на допълнителна навигационна аппаратура, КВ радиостанция и автономен агрегат за системите за комуникация.
Т-72С (1987 г.) — експортен вариант на танка Т-72Б. Първоначално се е именувал като Т-72М1М. Основно отличия: 155 контейнера окачваща се динамическа защита (вместо 227), отсътствие на защита на купола, бронирането на корпуса и купола е като при Т-72М1, друга комплектация на боеприпасите за оръдието.
Т-72БА (Объект 184А) — Появяването на този вариант е следствие на модернизацията, провеждана по време на капиталния ремонт на Т-72Б в УВЗ. Първите бройки модернизирани машини били предадени още през 1999-200, по състояние на края на 2009 г. на въоружение на руската армия се намират не повече от 210 доработени по този начин машини Т-72. Модернизацията предполага усъвершенстването на СУОто до нивото на късните Т-72Б произведин през 1991 г., усилване на противоминната издръжливост на дъното, допълнително брониране около мястото на механик-водача, замяна на ходовата част и двигателя на тези, които са използвани на първите Т-90 (образец от 1993 г.), или от Т-90А и система ВДЗ "Контакт-V". Модернизираните по този начин машини получили наименованието Т-72БА и БА1. Освен веригите и ВДЗ, външно машината от обикновенните Б се отличава по датчика за вятър на купола, чието поставяне увеличило точността на огъня..
Т-72М1М(Т-72М1К) (Обект 172М2 да не се бърка с обект 172-М2/172М- 2М "Буйвол") — експортна модернизация на танка Т-72М1 оборудвана с ДЗ, нова СУО, спътникова навигационна система съчетана с ТИУС. В началото оборудвани с КАЗТ "Арена" и смесен комплексом ДЗ, "Контакт 5" на ВЛД, и "Реликт" на купола (този танк навярно е бил само ходови макет), по-късно бил поставен пълен комплекс ДЗ "Реликт", и свалена КАЗТ "Арена". Има так също така автомат за съпровождане на цели. Установена е КУВ 9К119 "Рефлекс" и СЕМЗ. Двигателят е заменен на В92С2 с мощност 1000 к.с.
Т-72Б2 (об.184М – той е Т-72БМ, Т-72Б2 по някои документи) "Рогатка" — на танка е поставено модернизирано оръдие 2А46М5 което направило танка по-точен, също така има устройство за увеличаване на точността на стрелбата на артилерийското въоръжение, многоканален (визьорен, далекомерен, тепловизионен канали и сдвоен с тях канал за насочване на управляеми ракети) прицел на мерача «Сосна», производство на беларуския ОАО «Пеленг», танка има и инфрачервена камера врото поколение на френската фирма CATHERINE, на танка има модулна ДЗ "Реликт", нов двигател В-92С2 с мощност от 1000 к.с., освен това танка е оборудван и с вспомагателен агрегат (ВСУ), танка има система за електромагнитна защита, обезпечаваща защита от танкови мини с магнитен детонатор. Показан е на оръжейния салон в Нижни Тагил през 2006 г., серийно не се произвежда.

Чуждестранни модернизации на Т-72
Т-72М2 „Модерна" (Словакия) — на танка е поставена нова компютъризирана СУО, мощността на двигателя В-46 пък е увеличена до 850л.с и му е дадено названието S-12U, на танка като дъпълнително оръжие са поставени две автоматични 20мм оръдия (на ранните версии), по-късно заменени на едно 30мм оръдие (2А42), а основното оръдие пък е ДЗ Dynas
T-72M1-A (Словакия) — по-проста версия на Т-72М2 "Модерна", без автоматични оръдия.
Т-72М4 CZ (Чехия)
T-72M4 CZ-W (Чехия) — командирски вариант на Т-72М4 CZ.
PT-91 „Twardy“ (Полша).
M-84АВ1 (Сърбия) — M2001
М-95 „Degman“ (Хърватия)
А ето я и нашата следа – Т-72М2БГ

Танка оснен, че с хилядите си модернизации за които прочете по-нагоре, драги читателю, доказва че е вечен, той е и многофункционален. Сега ще разбереш защо. На неговото шаси са разработени не само съветски и руски ремонтно-евуекуационни машини като БРЕМ-1, но и много полезни машини за инжинерните войски, които би желала да ги има всяка армия, такива като минния разградител ИМР-2, мостополагача МТУ-72 и последната версия на една от най-добрите в света пехотни бойни машини – БМП-3. На шасито на Т-72, което според много западни експерти е нагледен пример за съчетание на бронираност, скорост, маневреност и проходимост, са разработени и страшилищата на Русия, които само с вида си биха обърнали пехотата в бяг – най-новата САУ- 152 мм „Мста-С“ и най-младият наследник на Катушата – ТОС-1 „Буратино“. А последната новост сред машините разработени върху шасито на Урал е БМПТ – машина предназначена за ефективна защита на танковете както от щурмовата авияция, независимо дали става въпрос за самолети и хеликоптери, но и срещу пехотата на противника. Сигурно някои от по-западно настроените читатели сега си казват – „е и какво, това че руснаците разработват нови машини на старо шаси показва колко са прости и нищо не могат да направят“, да ама не, на това шаси се намират и някои западни системи полската САУ Haubicoarmata «Krab» и ЗСУ «Лоара», като не на стараша комунистическа Полша, а на новата НАТОвска принадлежат тези творения. НАТОвска франция също използва това знаменито шаси за своята САУ GCT.

А. Петров (БгРу)