Нивата

Морен орач из нивата сееше,
сееше в ровки бразди,
руен се пот от челото му лееше
и по космати гърди.

Гледах как фърляше весело семето -
чисти и здрави зърна.
Сей, земеделецо, днес му е времето,
фърляй добри семена.

С жътва богата, със спор, изобилие
бог ще труда надари,
честно и славно е твойто усилие,
бодро засявай, ори. 

 

Зная сеячи и други във нивата -
в другата нива у нас:
там ще поникне трънакът, копривата,
не позлатеният клас.

Гнило е семето в почвата плодната,
дето го пръскат они,
плодове грозни ще бликнат в народната
нивица, грозни злини.

Хранят с отрова това поколение,
дело, с примери и с реч...
Бъдеще страшно ще жънем в смущение,
жънем го даже ний веч...

 

Сейте, сеячи, доброто засявайте
в младата нива у нас,
истини здрави в душите втълпявайте,
важен е днешния час.

Сейте ламтеж къмто правда божествена,
сейте любов - не вражда,
милост в сърцата и обич мъжествена
къмто дълга и труда.

Жадна за хубаво семе е нивата,
силна е, сочна е тя:
всичко се фаща в горката, родливата:
бурен и клас, и цветя.

Иван Вазов, из стихосбирката Под нашето небе, 1900 година

Сей, земеделецо, днес му е времето, фърляй добри семена ...

... много ви моля сестри и братя читатели, преди да зачетете моите словоизлияния да прочетете първо цялото стихотворение на Дядо Вазов „Нивата“.

За добро или не, аз живея в Западна Европа и от години чакам като вляза в магазина да намеря продукти от България. Все няма и няма, даже и последните две години, откакто вече сме членове на ЕС и е обосновано да се очаква, че ще се възползваме от изгодите на големият общ пазар. В тукашните молове най-много да видя някое наше вино, а сирене и лютеница могат да се намерят от време на време в някоя бакалия държана от турчин, сърбин или друг балканец.

Преди няколко години на един пазар в Страсбург един продавач на сирене, като ме видя, че съм се втренчил в богатата му сергия от сирена, ме попита с търговска любезност какво да ми предложи и от дума на дума, като разбра, че съм българин лицето му, за моя изненада, засия и той ми сподели с въздишка: „Мосю, някога от България внасях най-вкусното бяло саламурено сирене, ама сега последните години нещо Европейската комисия се намеси и не можем да го внасяме. Някакви хигиенни норми не били спазвали вашите производители или не знам какво.„ Сигурно в този момент съм направил някаква горесна физиономия та човека продължи по оптимистично: „Ама лично аз не вярвам, защото те и нашите сирена искат да ни казват как да правим, ама няма да стане. Нашето правителство знае, че ако допусне от Брюксел да ни се месят ще го свалим без време”.

Имах причини да вярвам на този човек. С очите си съм виждал, как френските земеделци потрошиха с топори някакъв склад или фабрика за нещо си, което не им беше по вкуса. Виждал съм как недоволни картофопроизводители затрупват с камиони картофи сградата на някакво учреждение. И много други такива неща съм виждал, а това което е задължително да се отбележи е, че по време на тези „непозволени от закона прояви“ полицията стои отстрана и само наблюдава без да се намесва. Правителството знае, че един разкървавен нос на земеделец може да му струва властта. Затова бях позитивно изумен, когато видях нашите земеделци да протестират по същия задружен начин като техните френски събратя. Смаях се обаче от поведението на премиера ни Г-н Станишев, който отказа арогантно да ги приеме и изслуша.

Поведението на правителството с обещаните на българските фермери помощи от 60 милиона евро е пример за липса на каквато и да е визия за земеделска политика, както и за липса на политическа твърдост. Да оставим настрана глупавия начин по който властта я докара до там да обещава, пък да не изпълнява, а да тръгнем от извода, че тези помощи са жизненоважни за нашите фермери сега. Не утре не догодина, а сега, докато от оборите още се чува мучене и блеене.

За да имаме утре въобще земеделска политика, тези земеделци просто трябва да ги има. Да ги има не като група ентусиасти, готови на всичко, а да ги има тях, с техните развити стопанства, пълни обори с добитък, модерна техника и пр. Неща с които родната ни продукция да стигне до всяка точка на огробния общ пазар.

За да ги има нашите земеделци, обещаните им пари трябваше да им бъдат дадени, въпреки, че рискуваме да платим също една такава сума като глоба. Крайната сметка е, че срещу 120 милиона щяхме да имаме по-силно земеделие и по-важното – да имаме земеделци, които знаят, че държавата им ще стои зад тях и ще им помага. Тези, които се колебаят дали да се занимават със земеделие, биха били окуражени от една такава стъпка.

Сега като теглим чертата против 120 „спестени милиона“ ще върнем години назад (отново и за кой ли път) земеделието и земеделците си и което е по-страшното – тяхното доверие. Да не забравяме, че на всичкото отгоре на правителството на Г-н Станишев му бе обещано от лидера на политическа партия ГЕРБ Г-н Бойко Борисов, че няма да бъдат атакувани политически, ако постъпят по този национално-отговорен начин. Но уви, сегашната власт има други приоритети.

Някой да не си помисли, че пиша тези редове защото съм евроскептик или съм (пази Боже) против европейските хигиенни и всякакви други норми. Пиша против неадекватната ни земеделска политика. Пиша като българин, живеещ в чужбина, комуто се ядат български манджи, ама няма кой да ги докара в магазина. Пиша като българин, комуто е известно, че някъде в България се произвежда или може да се произвежда достатъчно земеделска продукция, която има своето място на общия европейски пазар, но нещо на политиката на българското правителство и куца, за да може това да стане. Пиша и като адвокат, комуто е известно, че държавите членки на ЕС, нерядко си служат с бавните общностни процедури, за да не изпълняват незабавно европейски изисквания. Само за пример ще ви посоча, че по делото C-304/02, известно още като делото Мерлушон (в превод от френски Мерлузката), който е случаят на най-сурова глоба (20 000 000 евро плюс 57 761 250 евро на всяко шестмесечие на продължаващо неизпълнение) за неизпълнение на европейските изисквания относно широчината на дупките на рибарските мрежи с цел да се позволи на малките мерлузки да се измъкват от същите мрежи и така да им се позволи да наедреят. От началото на процедурите до ефективното налагане на глобата минават около 14 години, без да броим първото дело за установяването на нарушението. Никой във Франция не се гордее с това, но и никой не обелва дума, че френското правителство е трябвало да постъпи друго яче.

Категорично съм против неизпълнението на решенията на Съдът в Люксембург, но зная, че нашето правителство далеч не е отличник по спазване на европейски правила, ми се струва, че е по-легитимно да ги нарушава само и единствено в крайни случаи, в защита на съществен национален интерес. Това е укорителна практика, но държавите-членки я използват в крайни ситуации. Позорно е че правителството на Г-н Станишев не се страхува да не спазва европейските норми, за да краде, като в случая със спрените еврофондове или поради отчайваща управленска некадърност, както в случая с телефон 112. Ако обаче се налага да го направи в национален интерес, като за да спаси земеделието ни – дума да не става.

Всъщност аз съм Евроскептик. Защо, ами защото в момента ЕС е в криза и НЯМА да дава пари и се чуди кого и как да отреже.
Относно изискванията към селскостопанските производители и преработватели е достатъчно да се прескочи до съседна Гърция и ще се уверите, че ние СМЕ ИЗПЪЛНИЛИ, ЧЕ И ПРЕИЗПЪЛНИЛИ всички изисквания, ако се сравняваме по нашата съседка. Но, ЕС няма да пусне пари на НАС, щото навремето подписвахме ли, подписвахме, без да си дадем ясна сметка, какво ще трябва да изпълняваме в бъдеще! На ти сега Гръцка "фета", а не нашенско саламурено сирене.

включително и за лошото време. А ти не ми приличаш на такъв. Прав си за Гърция, но дори и да си прав за всичко останало, това няма да ни помогне много. Можем да оплакваме несправедливостите доразсъмване, че и повече, но с това няма да си помогнем. Давай да намерим начина по който ще се получи и при нас.