... не зная за какво все още Бог
държи ми възелчето на кесийката с грижливо прецедените секунди –
отдавна съм изпуснал и последните си влакове към теб,
макар и късно, все пак се добрах до простичката истина –
посоките в жироскопичните компаси на света пред всекиго са 5,
последната отвежда към небето – това е толкоз просто и логично! –
в космическите бури ще бъдем пак със теб, любима моя, защото се обичахме,
а толкова народи от паметта и SIM-картата на този свят изчезнаха,
преди да вдигнат своя асансьор в световния търговски център – Вавилон,
илюзията, че съм още жив, ме е разхвърляла на възрасти –
от бебешките мои пелени – до старческите памперси и тремори,
вървя към теб – мазилката си я санирам всеки ден, ела – и изкрещи? –
или ми напиши върху фасадата на кулата, преди да се е срутила, „Обичам те!”,
защото всичките 40 000 езика на планетата – включително и мъртвите,
едва ли ще ми стигнат, за да те измълча по пътя към небето...
15 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 11, 20 ч.
Да покажа на простите руси филии едно кр...
Молбата на стария Иванчо