Не те усетих, пролет... бях заспал,  и корените вече си пресъхвах, и се събирах сънен, ожаднял - а ти успя и в мен да се промъкнеш.   Прогледнал пак, изтупан от снега, със твоята роса си мих очите. Прогледнах, пролет. Виждам всеки стрък и всяко твое цвете ме заплита   из пъстрата ти нова красота... и пак ме караш като нов да тичам. Къде те раждат, пролет? Как живя, момче ли се роди, или момиче?   Жена ли стана, или силен мъж? Какво си, пролет, за да те поискам? Недей ми казва... чаках този дъжд... измий ме, пролет... толкова си истинска!

Имаш много въздействащо перо!...
Поздрави!

Тя винаги се връща... когато сме готови да я посрещнем:)