Седя и чакам пощенския гълъб.
Какво ли писъмце ще донесе?
А днес денят за размисъл е дълъг! –
от магистрала стана на шосе.

То – туй шосе отдавна се разкапа! –
Уж, го заливат с медиен елей? –
и всяка есен някой хвърля капа
и лентичките реже с: – Да живей!

И друсат се каруци с мераклии –
на капрата – левентът до левент!
И аз, ако гаврътна три ракии,
ще вляза в българския парламент.

Тъй – в размисъл, денят ми мина леко –
отпървом пийнах биричка две-три.
И четох пак Щастливеца! – Алеко:
– Те, всички – до един! – са маскари.

Да си намерят нейде друга черква! –
там да се кръстят утре сутринта.
А аз на кръст и с кеф ще ги зачеркна.
И то – със най-дебелата черта!

Сълза едрее в гърлото ми – буца.
Не кацна гълъб – вест да ми снесе.
България е писана каруца,
обрана на задънено шосе!

4 октомврий 2014 г.
гр. Варна

" България е писана каруца,
обрана на задънено шосе!"

***
Присъдата е жестока, но справедлива!

Поздрави, Валери!

В Деня за размисъл, Санде, човек е склонен да произнесе и присъда.
Благодаря.
Чу

Даа, Валери, Санде ме изпревари и измъкна наяве златния пирон!
Много се радвам на твоя хумор, блестящи рими, неизменен ритъм и оригинални идеи. Всъщност, всяка твоя творба е пъстър букет... Ще ме накараш и аз да гаврътна две-три ракии и да стана един какъв да е министър, та да ти връча някой и друг златен медал. Ще гледам да не са ментета. Доказах вече, че съм специалист по Аu.
Поздрави!
П и е р

Ще продължим да си изписваме каруцата, Чу, нищо че дядо ми викаше: Светът ще свърши, ама гьотверените - не!
nalia

Сакън, Пиер, не ми трябваш министър!
Предпочитам да си пием винцето в Калофер.
Благодаря.
Чу

Стара приказка, Налия, стара като света.
Край нямат, ще речеш, че извират.
Чу

Сълза едрее в гърлото ми – буца.
Не кацна гълъб – вест да ми снесе.
България е писана каруца,
обрана на задънено шосе!

Солта в сълзата лекува.
Чу

А аз на кръст и с кеф ще ги зачеркна.
И то – със най-дебелата черта!

Ще стане чудесна пътеводна песен!

Благодаря, sonnic!
Чу