Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде.  

Жалостивичко някак измяука,
впери в мен доверчиви очи.
Как човек тази топчица малка
да я срита? Или – да сгълчи?   

Аз го кръстих с баналното Шуши.
И му сипах паничка млекце.
Като хапна, и после се сгуши
под несръчните мои ръце.   

Даже селфи си щракнахме двама! – 
ще ви дам, ако искате, линк.
То на моята стара пижама
спа – Божествен египетски сфинкс.   

Черно котенце с бяла опашка
ми измяука със обич: – Здравей!
Шуши даже събра ми на флашка
цял потоп стихотворен елей!

Във Вселената твоя безмерна,
Боже, как съм живял без адрес?
Шепа нежност във топчица черна! –
Теб! –  сполай ти, че прати ми днес.

Добро утро за тази шепичка нежност.

Светло е утрото с добрите очи на приятел като теб, Валюше!
Благодаря.
Чу

Мило, топло, човешко!

Котето знае как да стопли душата на човека, Иличе.
Божем му е дадено.
Благодаря.
Чу

Малките неща, които могат да ни накарат да се усмихнем:) Стига да ги забележим... Поздрави, Капитане!

Eдна усмивка, и денят грейва!
Благодаря, zemela.
Чу

то да си лока в паничка
ти надигай вино в чашка :)))

Ще взема да се вслушам, добра идея ми даваш.
Наздраве, Радо! :-)))
Чу

омекваш в лапичките му.

като в скутеца на девойчица. Дал Бог!
Наздраве, Фавне!
Чу

"Във Вселената твоя безмерна,
Боже, как съм живял без адрес?
Шепа нежност във топчица черна! –
Теб! – сполай ти, че прати ми днес. "

+++

Котетата, както и кучетата са мои герои. Много ги обичам.
Адрес не е необходим. Котето само ще те намери. Както те е намерило.

:)))))))))))))))))))))))))))

Беше наистина прекрасна изненада, Санде!
Благодаря на Бога, че ми се случи.
Чу

Благодаря за прочита, Чоски!
Чу

О-о, не, не беше лъв, тигър, леопард или рис. Оттогава минаха почти 20 години, а за последен път натрапчиво ми напомни за себе си в началото на април 2013-а. Бързо реших проблема. Спретнах един постинг... Че той все още се мъдри в Блог.бг, ме подсети черното котенце с бяла опашчица - Шуши. Давам адреса на този мой отколешен спомен, но предупреждавам - доста е тъжен...
http://pvdaskalov.blog.bg/history/2013/04/07/boje-moi-koia-e-kotkata-mimi.1098327
Благодаря ти, Чу, че ме подсети за котката Мими...
П и е р

Благодаря, Пиер, за този спомен!
Ето ти и моя котарак, с когото се разделих, за жалост, преди няколко години:
http://4udovi6teto.blog.bg/poezia/2010/12/10/kotarakyt-shushi.648630
Лека и топла вечер!
Чу

Кво си говориш, Анониме, играеше ми е2-е4, Сицилианска защита, вариант "Дракон", едва успявах да я докарам до реми! :-)))
Чу

Не знам защо излизам така - без име, без ЕГН, без адрес... Интересно какво ще стане сега, като засиля в пространството този коментар...
Подписвам се за всеки случай
П и е р
ПС - Щом обичаш животните, в подходящ момент ще ти изпратя адресите на две мои къси разказчета за една далматинка (моята Сара) и един дакел (Батиста)...

Ок.
Чу