Аля - мило, чаровно момиче на десет години, с перчем, който постоянно замята, гледайки дяволито брат си разказваше:
       -В плувния басейн съм една от най-добрите. Тренера ме пуска да се състезавам с тези от по-голямата група. И аз ги побеждавам. Той ми казва че ще бъда новата световна шампионка по плуване. В стила  бътерфлай просто нямам равна.
      Братът  - по голям с година от нея с възхита я слуша, радва.Тя знае че за него е чудна, необикновенна сестричка - най-красивата, най - талантливата. 
      Ето сега, навярно я вижда в огромния закрит плувен басейн. Как със самочувствие е застанала на старт. После я вижда как с лекота изпреварва другите. И ето...на финала, задъхана, щастлива, приема поздрави, овации...
     
      След три дни Аля с брат си заминаха към морето. Пътуваха с кола. Тя седеше отзад и все мълчеше. Мислеше си: " Ха, сега да те видя! Лъжкиня, добре си вдигна летвата. А дори не можеш да плуваш. "
      Вярно, в плувния басеин,  който често посещаваше, гледаше с часове момчетата и момичетата как плуват. Понякога залагаше за този, за онази. Наблюдаваше  лицата им, спортния хъс да бъдат първи. Аутсайдерите винаги вървяха с наведена глава, сякаш някой ги сочеше с пръст.
      Приятелката,  заради която тя посещаваше басейна бе средна класа. Почти никой не я забелязваше, поздравляваше, навикваше... Тя ходеше там за удоволствие, самочувствие.
       
     Аля, внезапно погледна брат си, с който пътуваха. Колко е спокоен, ведър! Гори от нетърпение по бързо да стигнат до морето, да се хвърли срещу вълните. А тя посърнала знаеше. " Да, утре любимият брат ще види неиния позор. Ще стане за смях в очите му. И край! Никога повече, той няма да я гледа с онази неописуема възхита от обич.
Ни - ко - га!"...
       На другия ден ,в седем часа сутринта те бяха на плажа. Водата бе студена, духаше лек вятър и  плажуващите бяха малко. Те бяха от онези, които в ранни зори вървят бавно по мокрия пясък край  брега и дишат йонни изпарения.
       След още един час плажа се напълни с народ. Деца с кофички и лопатки, жени седнали на постелки  се мажеха с лосиони и масла. И мъже като гларуси, които се оглеждаха наоколо, присвиваха  с погнуса устни от вида на някоя изплужена от меса чехкиня. Или не затваряха уста, виждайки изпъната като струна германка.

       Аля пое дълбоко въздух, изправи се и тръгна към морето. Някаква сила сякаш напираше в нея. Беше като дрогирана, сякаш в нея бе друг човек. Навлезе в дълбокото, замахна с ръце и заплува... Беше невероятно! Движеше ръцете си като перки, обръщаше ритмично глава, поемаше въздух. И като акула се носеше над водата.
       След десет минути, тръскайки  от себе си последните капки солена вода тя легна на пясъка. Не и трябваше нито постелка, нито кърпа, нито чадър, нито нищо...
Беше в щок от преживяното. Не можеше още да повярва, да си го обясни. В този момент сякаш бе излязла от тялото  и се наблюдаваше. Чу само гласа на брат си:
       - Сестричке, миличка, прости ми! Все си мислех че ме лъжеш, че фантазираш. И дори  сега, не мога да повярвам, макар да те видях как яко плуваш... 
         Не мога да ти го опиша, не мога!

08.08.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ


ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ

http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=183 Електронна библиотека Книгите|Чадъри|Джулия Бел e-knigi.eu ЧАДЪРИ Продавам чадъри на ярки цветя. Те са шарени, мили като деца. Пъстри, радост за душата и греят, греят като слънца! Продавам чадъри за важни господа. Те са стилни, черни, огромни! Дръжк
http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=169 Електронна библиотека Книгите|Срещи по пътя|Джулия Бел e-knigi.eu Ще ме чакаш и аз ще дойда,на перона свил сърцето си, ще чакаш.Ще сляза най-последна, без сили,дъхът ми ще е спрял, очите навлажнели.Ще ме чакаш и аз ще дойда,с очи сред тълпата ще ме търсиш.И в миг ще ме познаеш, зная,по усмивката, та

http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=148 Електронна библиотека Книгите|Странна жена|Джулия Бел e-knigi.eu Пред теб читателю е една прекрасна стихосбирка, излязла загадъчно на бял свят и посветила се романтично на истинската поезия без да иска. Една неуморна душа търси със стиховете си безкр



ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ... на книжен носител


СКЪП ПОДАРЪК -КЛИПОВЕ ОТ DEMIDIIN

  http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/07/13/stihosbirka-quot-virtualni-strofi-quot-na-avtori-ot-blog yuliya2006.blog.bg АНТОЛОГИЯ "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ" НА АВТОРИ ОТ BLOG

neveroqtno e bravo na teb!

По-добре да се удавиш, отколкото да се изложиш. :)

Юли разказа е чудесен. С неочакван край.

Много съм впечатлен от историята ти,Джул.Но по-впечатлен останах от начина,по който пишеш.Вярно,че стила ти е доста добър,но този път видях едно ново израстване в теб.

Изводът,който аз мога да направя е , че доста често човек поема такъв риск - да вдигне съвсем теоритично летвата за пред останалите,а самият той да е на по-ниско ниво откъм способности.Хубавото е после,когато човек докаже,че наистина е на нивото,на другите са си мислели,че е.Причините може да са най-различни.От промяна в отношенията спрямо дадения човек до т.н. търсачи на адреналин.Но при последните няма никаква доза сигурност,докато в случая според мен говорим за една увереност в личните качества,която може би човек придобива в периода между заявените способности и доказването им .... знае ли човек :))