Прочетен: 2437 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2016 20:51
Преди няколко месеца, когато антената на телефона на детето нещо се бъзикаше (Майкрософт лумиите са пълен боклук) и не можех да я набирам, се наложи да я намеря лично, за да и кажа две приказки. Тъй като тя е сравнително добро дете и ми казва къде ходи, не беше много трудно да се досетя къде е точно в този момент и смело се запътих към въпросното кафе по някое време към 3-4 часа следобяд.
Никога не бях влизала там, но се ориентирах бързо в обстановката и се насочих право към сепарето над което видях да се мъдри русата и главица. И понеже ходя бързо и безшумно за секунди се оказах на входа на сепарето, без да ме забележат. И какво да видят очите ми!
За голямо мое облекчение моето дете не вършеше нищо на пръв поглед подозрително само скочи от изненада да ме види на това място, на което по неписан закон очевидно родители не трябваше да се появяват. Не може да се каже същото за приятелките и обаче. И двете се бяха излегнали като бейове на меката мебел и пушеха наргилета – за всяка по едно. Неописуем е ужаса, който видях в очите им, когато ме видяха. Аз, разбира се, отклоних бързо поглед – не, че не знаех, че пушат наргилета, ама друго си е да го видиш на живо, и казах каквото имах да казвам на мойта, без да се издавам кой знае колко, че съм неприятно изненадана от картинката.
След като си тръгнах, обаче дълго мислих за тази картинка, решена вечерта да споделя някои от тези мисли с тийнейджърката.
Представете си го само: две петнайсетгодишни пикли, които не само нищо не са видели от живота, защото преди година-две са били малки деца, ами и са напълно задоволени и презадоволени материално, а най-вероятно и родителите им ги обичат, дори и да са разведени, което е днешното нормално и е делник след обяд, след училище, и ми се излегнали на меките дивани в заведението, вместо да свършат нещо полезно и пушат наргилета, вероятно просто защото е cool.
Разбира се, имам сведения, че вършат и други, неморални, ако някой вече си спомня тази дума, и направо незаконни неща, но в този случай го видях със собствените си очи и беше ... грозно. А аз далеч не съм някоя пуританка и съм за свободата на личността, но пък винаги съм мислила, че човек трябва да напусне детството си колко е възможно по-късно, до степента, до която ще го прави, защото ако съвсем убие детето в себе си, естествено няма да има изобщо за какво да бъде споменаван.
Та, вечерта само описах картинката на детето през моите очи и тя, леко гузна, се опита да ме убеди, че това не били най-добрите и приятелки. Казах, че е по-добре да не са.
Но днес си мисля, че не е най-тъжното че децата пушат, пият, опитват наркотици, започват да правят секс рано ... може би малко по-рано, отколкото децата от предишните поколения ... /трудно е човек да ги спре, може само да се надява, че няма да го правят по най-глупавия възможен начин/ най-тъжното е, че от възможността да имат всичко животът им е станал доста по-ограничен, просто защото не са научени да четат. Имам чувството, че дори и филми не гледат от край до край. Гледат се някои сериали и какъвто_филм_дават_в_момента по телевизията от момента, в коитo го хванеш докато излезеш.
А това означава, че почти всички от тях най-вероятно никога няма да разберат кой е Джером Селинджър, Ф.С. Фицджералд, Ърнест Хемингуей, Джак Керуак, Чарлз Буковски, Уолт Уитмън, Шарл Бодлер, Гюстав Флобер, Емили Дикинсън, Вирджиния Улф, Съмъсет Моъм, Ромен Гари, Антоан Дьо Сент Екзюпери, Габриел Гарсия Маркес и още хиляди други красиви и необозрими светове, които правят този живот поносим. Не, че точно в този момент им е нужно. Животът все още им се вижда пълен с интересни неща и хора, но в момента, в който разберат, че не е така, ще е вече твърде късно. И момента, в който дадена книга може да е спасителна за душата на някое дете, да е вдъхновение за бъдещият му живот и кариера, ще отмине и детето ще остане изгубено, ще е отчаян аутсайдер завинаги или просто ще падне жертва на посредствеността.
11.04.2016 20:34