Руфинка болна легнала      Това е песен, която ще ехти вечно над Родопа планина. Защото в нея е възпята жаждата за живот и надеждата, че след отиващия си от белия свят, друг ще продължи пътя му. Одеждите ще красят другиму,  а очите му ще се радват на всичко, с което животът изпълва душата.
      Жаждата за живот ...в Руфинкината, изпята от Васил Михайлов, представена  в  сайта "Туристически портал на Родопите". Това ми изпрати приятел. Споделям го с Вас. Насладете се на завладяващия глас на Васил Михайлов! Нищо, че от песента извира тъга.



Родопчанка. Автор: Наталия Янакиева
         Представяме ви една от най-красивите родопски песни – „Руфинка болна легнала“. Тя е способна е да докосне всеки един българин, особено в изпълнението на Васил Михайлов от филма „Края на песента“, което сме поместили по- долу. Историята й също е интересна. Девойката Руфинка е действителна личност, живяла около днешен Смолян преди близо 150 години. Гробът и се намира в днешното почти обезлюдено село Попрелка, а местните казват, че само там расте бялата кандилка – Руфинкиното цвете.

 Руфинка болна легнала

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
В чешка и вода даваше
и на Руфинка думаше:
- Дощеро, мила майчина,
мила ли ти е диньоса,
диньоса още рубаса?
- Майчинко, стара майчинко,
не ми е мила диньоса
най ми е мила рубаса,
че нема да я понося.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
рубаса да и придадам
любесо да и отстъпя.
Умирам, майко, умирам
тебе са вяра не фаща,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
а я ще в земя да ида.

          Мистичните Родопи продължават да ни изненадват с тайните си. Преди време Антон Хекимян се впусна в търсенето на историята на една песен – песента за Руфинка. Освен че девойката е била действителна личност от преди повече от 150 години, оказва се, че днес все още има хора, които помнят дори мястото, където е погребана. Една история за отминали времена на Антон Хекимян, Калояна Славова и операторите Любомир Вучков и Станислав Ангелов.

         Попрелка е едно от онези призрачни села, в които ако не знаеш в коя къща има хора, може да чукаш напразно часове по изоставените порти.

Леля Ясна е един от десетте обитатели на селото и последната, която пази историята за Руфинка жива. Тя пее песента, само когато отива да нагледа гроба на легендарната девойка и да види дали и тази година е поникнало Руфинкиното цвете – кандилка.

        Бялата кандилка се зеленее из сухите треви на старото гробище още на пролет. Леля Ясна се е пробвала да го присади и запази в дома си, но не е успяла. Пази обаче спомена за любимия на Руфинка, който е живял в съседното село.

        “Познавам го стария, от моето село е. Помня го. Той живя 100 години – Асан Кичуков, сгоден бил за нея. Знам го този старчек – като с неговата внучка играех, той шеташе вътре”, разказва Ясна.

          Родопчаните говорят умалително за всичко, което ги заобикаля. Името на Руфинка също е гальовното на истинското Руфие. В превод означава “възвишена”. От рода на момичето не са останали хора – преди повече от 100 години всички заминали за Турция.

         Легендарния родопски гайдар Бай Стою свири песента за Руфинка откакто се помни. Където и да иде – все за Дельо и Руфинка песните молели хората.

          На свечеряване в селото става още по-тихо. Истинските истории на Родопите можеш да чуеш само около масата и ако си приел поканата на стопаните за гощавка с истинско кисело мляко, агнешко и вкусни домати.

        “Всичко ще се срути и ще се развали – те старите като се махнат, младите какво да правят – всичко ще се развали и ще идват дивите прасета да търсят картофи, но няма да има”, тъгува леля Ясна.

       Това е и мъката на последните, които живеят в Попрелка – че както в песента, природата ще се ражда за нов живот всяка година, докато земята прибере и хората, и дуварите, които помнят историята за Руфинка.

Read more: http://erodopi.eu/%d0%b2%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%bb-%d0%bc%d0%b8%d1%85%d0%b0%d0%b9%d0%bb%d0%be%d0%b2-%d1%80%d1%83%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%bb%d0%b5%d0%b3%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b0/#ixzz3OoVE7rPv

Ами, това е самата Руфинка.

Страхотна песен, която благодарение на големия артист Васил Михайлов стана популярна у нас. Поздравление за статията!
А това е линк за същата песен - едно момче я пее повече от добре...
http://vbox7.com/play:bff14ff16c

Силна песен...вековечна. Преди време Иглика Трифонова направи филм за вечната българска песен, която преодолява разстояния, лекува рани, вдига от легло смъртно болни..."Писмо до Америка"... И макар че там песента беше друга, при това - пиринска - "Пуста младост", посланието е същото - за живота, който трябва да продължи. Гледала съм филма на Хекимян - много ми хареса, паметен филм. И песента ми харесва - космическа песен е тя, извънземна! Благодаря ти за този постинг, мила Ати! Прегръдка!

жал по живота, по белия свят... И онази прошепната сякаш от другаде вяра, че той продължава, въпреки всичко. Животът на човеците, на едно цвете... и белотата на надеждата...
Много силна песен, всеки път като че ли я чувам за първи - така дълбоко разтърсва.
Поздравявам те за постинга, мила Ати, дълбоко ме развълнува!

от Н. Хайтов и К. Канев. Публикувах ги в блога си като обяснение защо от мен американец не става. Който разбере разказите, ще разбере и мен. А за разбирането на тази песен трябват и други качества.
Брависимо за постинга!

И аз сърдечно благодаря за информацията!

П и е р

толкова красиво и покъртително тъжно... познавам Родопите и хората там..
и за жалост... Всичко ще се срути и ще се развали – те старите като се махнат, младите какво да правят... заболя ме душата..
Ати, благодаря ти за паметта..

Благодаря Ви, че заедно се докоснахме до историята на една песен. Оказва се, че в повечето народни песни е втъкан нечий живот. А в тази освен жаждата за живот е и болката по прекършения житейски път. "... че са е пролет пукнала, всичко от земя излиза, а я ще в земя да ида." Каква метафора е сътворил народът?
Не само песента те хваща за гърлото. Боли и от думите на леля Ясна, която долавя краят на умиращите села. "... както в песента, природата ще се ражда за нов живот всяка година, докато земята прибере и хората, и дуварите, които помнят историята за Руфинка. Само в Родопите ли, майка Българийо? Защо позволихме да се случи?