Ларошфуко: Много често бихме се срамували от най-добрите си начинания, ако хората узнаеха всички подбуди, които са в основата им.
Жорж Клемансо: Администрацията е място, където хората, които пристигат със закъснение се разминават с онези, които си тръгват преждевременно.
Андре Жид: Ако не продължавам да поддържам едно твърдение означава, че вярвам в по-голямия успех на изкусното внушение.
Алфонс Але: Не е възможно да ви призная възрастта си, защото тя непрекъснато се променя.
Алфред дьо Мюсе: Трябва да продължаваш да обичаш след като веднъж си бил влюбен.
Бюси-Рабютен: Отсъствието е за любовта това, което е вятърът за огъня – изгася влюбването и разпалва пламенната любов.
Детуш: Отсъстващите са винаги виновни.
Анатол Франс: Не съществува любов, която да устои на отсъствието.
Алфонс дьо Ламартин: Един човек ви липсва и светът обезлюдява.
Жозеф Жубер: Много хора се представят като трудно разбираеми, само за да изглеждат дълбокомъдри.
Пол Жералди: Когато жените ни обичат, не е сигурно, че са влюбени точно в нас, но когато, в един хубав ден, те престанат да ни обичат, би трябвало да сме сигурни, че вече не обичат точно нас.
Дени Дидро: Най-щастливият човек е този, който създава щастие за най-голям брой хора.
Лафонтен: Два демона са се споразумяли да си поделят живота ни като от завещанието си са изключили разума – единият е любовта, другият – амбицията.
Лафонтен: Всеки се обявява за приятел, но бузумец е този, който му вярва: нищо не е по-разпространено от названието му, нищо не е по-рядко от съдържанието му.
Александър Дюма-син: Любовта е невъзможна без уважението.
Флориан: Удоволствието в любовта трае само миг, мъката в любовта продължава през целия живот.
Виктор Юго – Свободата да обиечаш е не по-малко сакрална от свободата да мислиш.
Нинон дьо Ланкло: Изкуството да се посветиш всеодайно на една любов е много по-трудно от изкуството да спечелиш една война.
Томас /“Тристан и Изолда“/: Този, който никога не е разбрал какво е любов, никога няма да узнае какво е мъка.
Волтер: Любовта е платното изтъкано от природата, чиято бродерия изработва нашата фантазия.
Пол Жералди: В любовта няма нито престъпления, нито нарушения. Има само грешки на вкуса ни.
Сент-Екзюпери: Любовта не е във вглеждането в другия, а в умението да гледате заедно с него в една посока.
Госпожица Скюдери: Любовта е нещо неопределено, което идва от незнайно къде и завършва неизвестно кога.
Ги дьо Мопасан: Свободната любов е единственото радостно и добротворно преживяване на света.
Ларошфуко: Самолюбието е най-големият от всички ласкатели.
Жюл Ренар: Ако парите не създават щастието...върнете ги!
Дюма-син: Парите не бива да се оценяват нито повече, нито по-малко от стойността им – те са добър слуга и лош господар.
Едуар Бурде: Парите са като жените – за да ги запазиш трябва да им обръщаш поне малко внимание...иначе ще направят щастлив някой друг.
Анатол Франс: В изкуството както и в любовта е достатъчно само да имаш добър инстинкт.
Клеман Маро: Всичко се урежда за онзи, който може да чака.
Гюстав Флобер:Бъдещето е всичко най-лошо, заложено в настоящето ни.
Ги ьо Мопасан /“Изпровед на една жена“/:Една законна целувка никога не струва колкото една открадната целувка.
Бодлер: Красотата е винаги необикновена.
Стендал: Красотата е обещание за щастие.
Волтер: Сторих малко добро – това е най-хубавото ми творение.
Бомарше: Без свободата да порицаваш не е възможна ласкателната възхвала.
Босюе: Човешкото щастие е изградено от толкова много условия, че винаги липсва още едно.
Барбе д’Оревили:Удоволствието е щастието на безумците. Щастието е удоволствието на мъдреците.
Фонтетел: Препятствие пред щастието е да се надяваш, че ще постигнеш извънмерно щастие.
Пол Елюар: Не е нужно много, за да създадеш един свят. Нужно е само да постигнеш щастието и не ти трябва нищо друго.
Шамфор: Известността е всъщност предимството да ви познават онези, които досега не са ви познавали.
Стендал: След мъките човек не се утешава, а всъщност забравя за тях.
Йожен Лабиш: Късметлии са тези, които постигат всичко. Нещастни са онези, на които биват застигнати от всичко. /т.е. от всякакви неприятности/.
Анаатол Франс: Това, което хората назовават цивилизация е всъщност настоящето състояние на нравите, а онова, което назовават варварство е състоянието на нравите през предишните епохи. Настоящите нрави ще бъдат назовавани варварски, когато станат нрави на миналото.
Йожен Лабиш: Най-накрая забелязах, че не само аз споделям верността на моята съпруга.
Паскал: Сърцето си има своите доводи, които разумът изобщо не познава.
Дидро: Никой човек не е получил от природата правото да командва другите.
Ернест Ренан: Днес всеки ученик знае истините, заради които Архимед би жертвал живота си.
Детуш: Критиката е лесно достъпна, изкуството е трудно достъпно.
Шамфор: Единствено безполезността на първия потоп е възпрепятствала Бог да ни изпрати втори.
Анри Бек: Потопът не е успял – останал е един човек.
Жан дьо Лафонтен: Няма смисъл да се тича, трябва просто да се тръгне навреме.
Анатол Франс: Хубаво е, когато войникът не се подчинява на престъпни заповеди.
Александър Дюма-баща: Дългът е това, което се изисква от другите.
Александър Дюма-син: Когато човек вижда живота такъв, какъвто го е създал Бог, трябва само да Му бъде благодарен, че е създал смъртта.
Волтер: Ако Бог ни е създал по свое подобие, ние добре сме му се отблагодарили.
Шарл Бодлер: Бог е единственото същество, което, за да властва, не е нужно да съществува.
Пол Валери: Бог е създал всичко от нищото, но нищото прозира под всичко.
Шамфор: Даването създава по-дълготрайно удоволствие от получаването, защото този от двамата, който дава, си спомня по-дълго време от онзи, който получава.
Йожен Дьолакроа: Най-красивата победа на писателя е да накара да мислят тези, които могат да мислят.
Дантон: След хляба възпитанието е първата нужда на народа.
Ернест Жобер: Равенството между хората е правило, което се състои само от изключения..
Алексис Карел: Истина е, че човешките същества са равни. Но индивидите не са равни. Равенството на правата им си е една илюзия. Малоумният и гениалният човек не трябва да бъдат равнопоставени пред закона.
Поансело: Ако децата станеха това, което очакват от тях тези, които са ги създали, земята щеше да бъде населена само с богове.
Антоан дьо Ла Мот-Удар: Скуката се е родила един ден от еднообразието.
Ла Брюер: Скуката е навлязла в света с посредничеството на мързела.
Волтер: Бог е създал жените само за да опитомяват мъжете.
Ла Брюер: Жените са въплъщения на крайностите: те са по-добри или по-лоши от мъжете.
Куртелин: Жената не вижда никога какво са направили за нея, тя вижда само онова, което не са направили за нея.
Ларошфуко: Почтеността на жените е често плод на тяхната привързаност към тяхната репутация и към спокойствието им.
Саша Гитри: Попадналият в плен на любовта мъж може да избира между три вида жени: жени за брак, жени за любов и платени жени. Много възможно е тези три вида да се съчетаят в една и съща жена. В началото той й плаща, после се влюбва в нея и накрая сключва брак с нея.
Емил Ожие: Когато жените престанат да бъдат жертви на клюката, се отдават ревностно на разпространяването й.
Оноре дьо Балзак: Смисълът на живота за жените ще бъде неизменно да чувстват, да обичат, да страдат и да се посвещават всеотдайно на един мъж. /“Йожени Гранде“/.
Жан дьо Лафонтен: Не съм от онези, които биха казали: „Нищо страшно! Просто една жена се дави.“
Аз твърдя, че това е много страшно, тъй като е наистина важно да скърбим за този пол, защото той е нашата радост.
Балзак: Славата е слънцето за мъртвите.
Монтескьо: Демонстративната важност е щастието на глупаците.
Жорж Клемансо: Войната е нещо много сериозно, за да бъде отстъпвана с доверие на военните.
Жан Жироду: Смели пред врага, но страхливи пред войната – това е девизът на истинските генерали.
Пиер Корней: За човек е тежко да намрази този, когото е истински обичал.
Защото неугасеният огън много скоро отново се разпалва.
Стендал: Живях достатъчно много, за да проумея, че различието ражда омразата.
Едмон и Жюл Гонкур: Историята е роман, който вече се е случил, романът е история, която би могла да се случи.
Волтер: Общо взето хората приличат на кучетата, които лаят, когато чуят, че някъде далеч лаят други кучета.
Паскал: Човекът не е нито ангел, нито животно, но за нещастие става така, че този, който иска да се представи за ангел се превръща в животно.
Ламартин: Ограничен от природата, безкраен в стремежите си, човекът е паднал на земята бог, който си спомня за небето.
Шарл дьо Лин: Мъжете създават законите, жените – нравите.
Паскал: Защото накрая, какво представлява озовалият се сред природата човек? Нищо спрямо безкрая, всичко спрямо нищото, среда между нищото и всичкото.
Декарт: Често някоя безоснователна радост струва много повече от тъгата, чиято причина е основателна.
Виктор Юго:Благословено да е Провидението, че на всеки от нас е дало играчка: кукла – на детето, дете – на жената, жената - на мъжа, а човека – на дявола.
Алфред Жари: Везните на съда често се клатят, а хората казват: непреклонен като съд. Дали съдът не е пиян?
Паскал: Здравата нравственост не се интересува от повелите на морала.
Мари Валиер:Детето търси думите, старецът - не ги намира.
Монтескьо: Хората трябва да бъдат оплаквани при раждането им, а не когато умрат.
Волтер: Папата е идол, на който хората връзват ръцете и целуват краката.
Камий Белгиз: Самотата изпълва сърцето с тъга, а ума – със задоволство.
Пиер Корней: Ако победиш без да се излагаш на опасност, печелиш победа без да постигнеш слава.
Лабрюер:Най-сладката мелодия за мъжа са звуците от гласа на тази, която той обича.
Волтер: Не е ли срамно, че фанатиците проявяват ревностно усърдие, което мъдреците не притежават? Човек трябва да бъде благоразумен, но не и плах!
Превод: Гено Генов