Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2012 22:06 - Съпоставка на екранизацията „Крадецът на праскови” с едноименната новела на Емилиян Станев
Автор: tota Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9104 Коментари: 15 Гласове:
18

Последна промяна: 12.03.2012 22:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Съпоставка на екранизацията   „Крадецът на праскови”  с едноименната новела на Емилиян Станев

image

    Колкото пъти препрочитам новелата „Крадецът на праскови”, толкова пъти изниква в съзнанието ми прозрението на Маргьорит Юрсенар, изказано в нейното прочуто есе „Фауст”: „Само ако не е светец, всеки човек , който се е лишил от удоволствията, може да си позволи утешението да ги презира...”

   Възможно ли е да бъдат проследени докрай неведомите пътища на човешката душа? Да бъдат видени мостовете, които тя хвърля между любовта и омразата, между ожесточението и милосърдието? В „Крадецът на праскови” Емилиян Станев върви тъкмо по тия тънки мостове, за да изгради философската си концепция за човека- възвишен и грешен, щастлив и нещастен, осъден на любов в едно жестоко време. Сюжетът на новелата е познат. Жена, омъжена без любов, дълбоко неудовлетворена вътре в себе си от живота, който води, въпреки материалната осигуреност. Тази жена в края на живота си среща своята голяма съдбовна любов за която заплаща с живота си.

   Откритието на Емилиян Станев е  в това, че разглежда любовта като необходимост на битието, независимо от психологията на времето, от общоприетия морал, от войната и омразата. Отношението „любов- смърт” той вмества в определени исторически рамки , потопява го в неповторимата магия на балканската атмосфера, при това с достатъчна доза обективност, както при възстановяването на историческия момент, така и при описанието на любовната история, залегнала в основата на сюжета.

  Емилиян – Станевата Елисавета не е нито светица, нито има подобни мисли. От  първото описание личи, че в живота и е имало твърде  малко удоволствия. Възпитанието, което е получила Елисавета, изолацията в която живее  и очаква почти примирение със старостта, сякаш карат писателя да търси отговор на въпроса: Презира ли Елисавета удоволствията или просто  се е разминала с тях в живота си? Той провокира очарованието на тази вече не млада жена  през погледа на детето: ..” и тя ми се стори пак тайнствено красива със своята дълга тъмна рокля, с широкополата си шапка, с черните си ръкавици и със сладостната миризма на парфюм, която оставяше след себе си...” По нататък авторът ще подложи на анализ тезата , съотнесена към  това какво е и какво не е неговата Елисавета, пряко изразена в следната реплика, изпусната сякаш мимоходом от един от героите – учителят, който я смята за достойна другарка  на полковника, докато жена му е на друго мнение ...

   Провокацията в творбата  е съдбовната среща на Елисавета  със сръбския пленник. Тази провокация спрямо пробуждането на заспалото до този момент женско  и емоционално начало в душата  на Елисавета , Емилиян Станев осъществява посредством  характерната за повествователния му  маниер процесуалност на събитията. Тя е необходима на автора, за да очертае позицията на човека пред света. Но тази позиция на двойката Иво – Елисавета писателят разглежда не толкова сюжетно събитийно, колкото в над обществен, над национален план, единствено чрез съотношението между любовната драма и движението вътре в душите на героите. За Иво и Елисавета  първата страна на битието се свързва с любовта, втората  с войната, омразата и смъртта. За да може да анализира най-пълно чудото, което се извършва с тях – „грешниците”, Емилиян Станев ги изважда от историческия социум, в който са битували до момента, и ги пренася в почти митичната градина с прасковите, в която ще трябва да докажат на себе си достойни ли са за великата милост, оказана им от природата, за изключителното право на първа и последна любов. Именно в това е провокирането на човешкото начало – една невъзможна любов, чийто път води не към живота, а към смъртта.

  Историческото време в новелата съществува, независимо от желанието на автора да види проблема в общочовешки и над национален план. Драматизмът на това време /1918 г./не само не се отразява трагично в съдбите на героите. Той подчертава безродното време, станало причина за отваряне на патриархалния български космос / света на Елисавета/  за чуждото, но необходимо и желано присъствие на Иво – сърбин, пленник, представител на вражеска страна. Любовта се превръща по този начин в диалог между човека  и историческото време, което обективно стои срещу него. В „Крадецът на праскови” любовта и смъртта са взети като изключителни събития от една и съща верига, която можем да определим като трагична човешка съдба. При това  на финала веригата се сключва неотвратимо.

 Човекът в „Крадецът на праскови” остава завинаги красив, защото без сам да знае, стои вече пред прага на смъртта. Решаващата брънка от сложната верига живот – смърт в случая е любовта.

Фаталното предопределение Емилиян Станев залага още в първата среща между героите. Авторовата теза , че любовта като магия  на природата  стои над всичко – над войната , дехуманизацията и омразата. Така формулирана,  тезата  не е разгледана подробно  и обстоятелствено  посредством особеностите на сюжета, а е предопределена единствено чрез онова, което става в душата на героинята. 

     В пространството няма място за Иво и Елисавета , защото драмата е приключила веднъж за винаги. Епилогът на творбата  не е коментар на току що приключилата любовна история, а хроника на следствията. И това е така, защото Емилиян – Станевата провокация също е приключила. Вратата към човешката душа може да бъде вече затворена. Драмата, започнала като лично – психологическа, завършва като социално – историческа, но диалогът човек – историческо остава.


 

Следва продължение

 

 Крадецът На Праскови (1964) - Целия Филм (ENG/BG Sub)

http://www.youtube.com/watch?v=V4rMdvfbn9w

 







Гласувай:
18



1. mt46 - Привет, Ати!
12.03.2012 22:41
Хубав анализ на "Крадецът на праскови"... За съжаление, нямам време да препрочета тази, както и много други книги...
Лека вечер и нощ!
цитирай
2. tota - @ 1. mt46 - Привет, Ати!
12.03.2012 22:45
Марине, писано е преди доста време. Това не е моята област, надявам се да е успешно. Реших да го споделя тук.

Лека вечер и спокойна нощ и на теб!
цитирай
3. lotos16 - Благодаря, Ати!
12.03.2012 22:52
Любим филм, който винаги гледам с притаен дъх...
цитирай
4. tota - @ 3. lotos16 - Благодаря, Ати!
12.03.2012 23:03
Гледах го отново! "Когато започва снимките на "Крадецът на праскови", Коканова е само на 25 години. Божествено красива и вече много обичана от зрителите. Има 7 роли в творческата си биография, включително и Ирина в "Тютюн". Всъщност точно с този филм, предшестващ "Крадецът на праскови", тя става звезда.

Спокойна нощ, Павлена!
цитирай
5. kometapg - Хареса ми твоя анализ. А филмът ми е ...
13.03.2012 01:01
Хареса ми твоя анализ. А филмът ми е много любим! Поздрави!
цитирай
6. ognena71 - Поздрави! Лека вечер.
13.03.2012 01:29
Поздрави!

Лека вечер.
цитирай
7. mitkaloto - Незабравим филм!Прекрасен ана...
13.03.2012 07:31
Незабравим филм!Прекрасен анализ!Поздрави!
цитирай
8. tota - @ 5. kometapg - Хареса ми твоя анализ. А филмът ми е ...
13.03.2012 12:11
Заслужени са отличията за играта на актьорите и като цяло за творбата.

Хубав ден, Светла!
цитирай
9. tota - @ 6. ognena71 - Поздрави! Лека вечер.
13.03.2012 12:13
Веси, благодаря, че прочете!

Светъл ден и на теб!
цитирай
10. tota - @ 7. mitkaloto - Незабравим филм!Прекрасен ана...
13.03.2012 12:16
Митко, надявам се да съм успяла. Новелата заслужава да бъда четена, а филмът - гледан.
Наистина незабравим филм!

Хубав, светъл ден!
цитирай
11. unpoccolocco - българче
13.03.2012 13:58
Анализът е доста повърхностен и високопарен. В същност, Емилян Станев нище не е открил относно душата чувешка, необходимостите на битието и пр., а просто с чисто селска практична наблюдателност, е написал новелка, вмъквайки нещо, подсказано му от живота. Не мисля, че в нея има философска дълбочина или морална извисеност, или пък неподправена поезия, а и като изразни средства е скромничка. Свързването на Емилян Станев с поетично чувство пък ми изглежда съвсем неуместно.
Филмът, от друга страна, използвайки свежата красота, чистоплътност (вкл. морална) и макар и малко патетична, но по онова време все още искрена поетичност на интелигентната и извънредно фотогенична актриса Невена Коканова, на фона на сравнително реалистично пресъздадения тогавашен български градски бит и в контекста на военното време (макар и изкривен по марксически), беше интересен, будеше чувство на тъга и една особена мечтателност, която е твърде висока за селянчето Станев.
Така че, хайде да не се прехласваме.
цитирай
12. tota - @ 11. unpoccolocco - българче
13.03.2012 19:54
Благодаря Ви за коментара! Нямам претенции анализът ми да е на ниво специалист в дадената област.Не съм такъв. После, писан е преди доста време. Мисля, че от разстояние на времето прочитът и погледът към оставеното ни от творците може да търпи развитие. И още гледната точка може да бъде различна така както и ние самите сме различни и сетивата ни могат да доловят други внушения.
И все пак "творбата навява тъга заради прекършените млади животи, заради всички войни водени тук на нашата земя...Незавърнали се , неналюбили се, не създали дом, деца ...неизвървели докрая житейския си път заради политиката на Големите , Великите ...и технити неизменни интереси, които винаги стоят над живота...
Тъжно и много красиво, заради пресъздаденото човешко чувство на екрана от тези великолепни актьори... "
цитирай
13. megg - Духовното неспокойство
13.03.2012 20:12
Харесвам това проявление както в героите на Емилиян Станев, така и в самия творец, който търси тайната на човека, на света. Мъчително, със съпричастност се потапя в тази тайна, търсейки отговори, улавяйки доброто и злото - такива, каквито са в нас и управляват живота ни. Не съм препрочитала от години "Крадецът на праскови", но ми се иска да намеря време за тази красива обречена любов на фона на противоречивата българска национална съдба.
И филмът е от тези, които не се забравят.
Поздравления за начина, по който си поднесла тези вълнуващи размисли, Ати!


цитирай
14. tota - @ 13. megg - Духовното неспокойство
13.03.2012 21:16
Мег, благодаря ти за споделеното. По горният коментар ме провокира да седна отново сега да препрочета творбата. Какво ли ще доловят сетивата ми?
Не мога да се съглася с квалификациите му за Емилиян Станев. Но всеки има право де вижда нещата със своите очи.
Колко точно си доловила внушението на автора за "духовното неспокойство" и търсенията му за " тайната на човека, на света".
цитирай
15. sande - Без коментар ...
14.03.2012 10:51
unpoccolocco написа:
Анализът е доста повърхностен и високопарен. В същност, Емилян Станев нище не е открил относно душата чувешка, необходимостите на битието и пр., а просто с чисто селска практична наблюдателност, е написал новелка, вмъквайки нещо, подсказано му от живота. Не мисля, че в нея има философска дълбочина или морална извисеност, или пък неподправена поезия, а и като изразни средства е скромничка. Свързването на Емилян Станев с поетично чувство пък ми изглежда съвсем неуместно.
Филмът, от друга страна, използвайки свежата красота, чистоплътност (вкл. морална) и макар и малко патетична, но по онова време все още искрена поетичност на интелигентната и извънредно фотогенична актриса Невена Коканова, на фона на сравнително реалистично пресъздадения тогавашен български градски бит и в контекста на военното време (макар и изкривен по марксически), беше интересен, будеше чувство на тъга и една особена мечтателност, която е твърде висока за селянчето Станев.
Така че, хайде да не се прехласваме.

***
ЗА ПРОСТОТИЯТА



Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също азпочва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението.
Разбира се, появата на простотията в едно провинциално учреждение не може да даденикакво отражение върху столичния живот. Столичният живот е крайно чувствителен към подобни явления, макар че и в столицата да се срещнат простотии - било в трамвая, било на улицата или пък в някоя частна къща. Аз лично съм виждал човек да се вози във файтон, а до него седи простотията - и тя се вози. И в трабант съм виждал същата история, а когато беше времето на велосипедите - и на велосипед. През периода на шушляка и на транзистора тя доста гордо вървеше с човека и също като човек свиреше на транзистор и шумеше с шушляка.
В минути на откровение един мой приятел ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кротко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда, диша равномерно и кротко - досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също тъй не сънува с него.
Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огрона простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели. Познавах едного, простотията му беше дебела като купа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: "Ами как! Като игла в купа сено!"
Можем да приемем, че човек върви с простотията си или пък обратното - че простотията върви с човека, това едва ли ще има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него.Забелязал съм, че някои хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да ги скрият, където си искат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се, спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха, говори и ръкомаха, говори и ръкомаха!

Йордан Радичков
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tota
Категория: Лични дневници
Прочетен: 12146648
Постинги: 1346
Коментари: 16857
Гласове: 70664
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031