Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2008 09:28 - До Крит и обратно-част първа-автобусът:)
Автор: anubhis Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6534 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 29.05.2008 08:32


Нямах намерение да пътувам,ако трябва да съм честна.Бях бременна в 3 месец и ми се струваше повече от неподходящо да си правя екскурзийки по това време.Но все пак сестрата на мъжа ми вдигаше сватба,роднините настояваха,а и не бях излизала зад граница никога в живота си.Така че,не устоях на изкушението.Спомням си суетнята около приготвянето на багажа,защото носехме подаръци,повечето чупливи,а и не знаех какви дрехи да взема,все пак това са 20 дни извън България,и то на остров.В крайна се оказахме 4 човека с 10 чанти,а аз не биваше да вдигам тежко,както се знае.Както и да е,успяхме да се доберем до автогарата в Бургас и зачакахме.А чакането се оказа доста дълго-автобусът тръгваше от Варна и направи закъснение повече от 2 часа.При други обстоятелства бих изпила няколко литра кафе и изпушила стек цигари докато чаках,както направиха другите около мен,но сега само кротко си стоях и си чаках,наливайки се с портокалов сок и съответно отбивайки се в тоалетната през 15 минути.Най после автобусът се зададе,качихме се,едвам набутвайки багажа и доплащайки за допълнителните чанти,разбира се,по 10 лева на парче.За съжаление си намерихме места доста назад,което за мен беше гаранция,че по някое време има вероятност да оповръщам всичко наоколо.Но важното е,че тръгнахме.Не помня много от пътуването с автобуса,май проспах,по голямата част.Помня само спирането в Пловдив,който тогава ми се видя невероятно красив с всичките си ярки светлини и усмихнати хора-Коледа вече се усещаше във въздуха.Тогава изпитах носталгия,а все още си бях в България.Точно в полунощ бяхме на гръцката граница,наоколо беше пусто и подтискащо.Един от служителите се качи в автобуса и премина през хората,светейки с едно фенерче в очите на всички и задавайки въпроси на развален български.Две жени пред нас казаха,че отиват на сватба на една тяхна братовчедка.Ние се спогледахме тревожно-ами сега?!И ние отиваме на сватба,ами ако му се стори подозрително и не ни пусне,въпреки поканата,която имахме от Крит?Свекървата каза,че за доказателство ще покаже булчинската рокля,която беше в една от чантите.Но той не ни пита нищо.Обаче това не беше всичко-събраха ни задграничните паспорти и започваха да ни привикват един по един,да разпитват и тогава да решат дали да ни ударят печатите за влизане или не.Ние се сдобихме с такива,въпреки лошото отношение на служителите към нас,но върнаха една жена,защото нещо не й било наред с документите.  Най-после сме в Гърция.Едва на няколко метра сме от граничния пункт и аз реших да увековеча събитието с посещение в тоалетната.Както и повечето хора от автобуса.И се наредихме на опашката,която беше километрична.Преди нас имаше два автобуса жени,българки,работещи в Гърция,които се връщаха в България за празниците.Да знаете,единствените жени,които работят в Гърция,това са чужденките.Когато ги видях да слизат от автобусите,ми стана гадно.Разбирате ли,само жени,нито един мъж,иу всичките едни уморени и смачкани,не от пътя,а от живота...А след 20 дни България влизаше в Европейския съюз.....  Не успях да видя много от Гърция,понеже беше нощ,а ми се искаше да видя поне Солун.Но видях само морето.Когато пристигнахме в Атина,вече беше сутрин.Автобуса се придвижва 2 часа до автогарата-ужасен трафик и ужасни шофьори са там.Отвсякъде те засичат,чуват се клаксони и псувни отвсякъде,хората се показват на прозорците или направо излизат от колите и си крещят,абе,пълен ужас.За първи път виждах такъв град-улиците им тесни,къщите наблъскани една върху друга,някои строени направо върху скалите,няма дворове-страхотия.И само портокалови дръвчета и палми по тротоарите,едни хубави портокали като се оранжавеят,познайте на кой му се напълни устата със слюнка.И питам аз,чисто по български,защо никой не си къса портокали и мандарини и не си хапва?Било забранено,ако ти се яде,отиваш до магазина и си купуваш.Шантава работа.Дотътрихме се криво-ляво до автогарата,ако мръсната съборетина можеше да се нарече така.Слязохме,свалихме багажа и понеже чакаме да ни посрещнат,започнахме да се оглеждаме.Ама посрещача,бъдещия зет,не се вижда никъде.Започна се едно звънене по телефони,ама къде сте,ами чакам ви на автогарата,ама няма те,а ние сме тук,ама как така,на коя автогара сте,ами че откъде да знаем,където спират рейсовете,ама как изглежда,ами изглежда ужасно,не,какво има наоколо,да се ориентирам,ами има автобуси,хора....а,има и ж.п. гара,минават влакове,ама над нас...аааа,сетих се къде сте,идвам....идва,идва,ама в тоз трафик дойде след час.За протокола само ще отбележа,че зетя,Михали,е завършил в България и говори български перфектно.Междувременно с мъжа ми решихме да се скрием от ужасния вятър в кафетерията,хем и да пийнем по нещо.Влизаме и на вратата всички ни гледат като извънземни,по скоро мен гледат така.Викам си,на тези хора какво им става,що така ме гледат...Сядаме си ние на една завидно по-чиста масичка и започваме да се чудим как да си поръчаме кафе,по точно на какъв език да стане това,нали сме полиглоти и двамата.Идва сервитьорката,едно симпатично пълничко девойче,и аз като по отракана поръчвам-ту кофис,плийз,ама включвам и ръцете,да покажа че ги искаме дълги.Тя ме гледа насмешливо и ми вика на чист български-две дълги кафета,така ли?:) Викам да,ама как разбра,че сме българи,на челото ли ни пише?:)Не,вика ми,видях цигарите виктори на масата.Умна девойка,ама какво ли прави тук при тая пасмина.Оглеждаме обстановката,мръсно е,забутано и пълно само с мъже-македонци,румънци,турци,че и българи-а всички се държат като гърци-някой чаткат с броениците,други играят табла-така се забавляват гръцките мъже в кафетерията,където жените нямат право да влизат.Ето затова са ме гледали изпод вежди всички.Най-после Михали дойде,взехме две таксита,натоварихме се заедно с багажа и потеглихме към пристанището.От там с кораб щяхме да стигнем до Крит.  Естествено,отне ни поне час,докато се доберем до пристанището.Аз вече прималявах от умора и от глад.Седнахме в едно заведение,огромно,сигурно побираше 1000 души.Михали и Тони,мъжът ми,отидоха за билети.Аз се забавлявах с един папагал,който стоеше в огромна клетка зад вратата и повтаряше всяка моя дума.Много умно животно.Билето купувачите се завърнаха,корабчето тръгвало в 7,така че пак ще чакаме,ама поне ще сме на маса.Михали поръча една бутилка узо,да се почерпят.С узото за мезе донесоха едно плато с деликатеси,на които аз наблегнах.Няма да споменавам останалите кулинарни изкушения,с които се подсилих после,само ще споделя,че правят страхотни бутер банички там,в смисъл,стават за гладни бременни жени.Сега чакаме кораба.Ако знаех какво ме очаква там,изобщо нямаше да се кача на него.        Следва продължение.....:)



и малко фотоси от пристанището в Атина:))с многото палми съм пред заведението,в което чакахме:))извинявам се за качеството на снимките,но ги преснимах,.за да ги пусна тук:)))
image

image

image

image

image


а това беше корабчето,с кето щяхме да пътуваме:))

image


Тагове:   обратно,   Крит,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Здравей!
27.05.2008 10:06
Добре си описала пътуването с автобуса. Гръцките граничари наистина се държаха отврътително с българите, изпитала съм го на собствен гръб! Жалко, че сте пътували през ноща, пътят от Солун до Атина на места е много живописен.
цитирай
2. anubhis - :)))привет,кроти:))
27.05.2008 10:48
да,на връщане го разгледах,но,честно казано,очаквах повече:))
цитирай
3. krotalka - Когато се пътъва с автобус е друго.
27.05.2008 11:14
С ферибота който е на снимката ли пътувахте?
цитирай
4. anubhis - :)))
27.05.2008 11:22
да,с него:)))ти с какво пътува,с кола ли?
цитирай
5. krotalka - Преди години
27.05.2008 11:27
тези фериботи пътуваха по линията Венеция-Патра, по-късно като остарели ги прехвърлиха на вътрешните линии. Пътувала съм с кола и вонмобил, предимството е, че можеш да спреш където си искаш и да разгледаш.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anubhis
Категория: Изкуство
Прочетен: 4842620
Постинги: 226
Коментари: 3483
Гласове: 10997
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031