***

какво бих правил без този свят
без лице без въпроси
когато съществото трае само миг
когато всеки миг
налива в празното в забравата да е бил
без тази вълна в чийто край
тяло и сянка изцяло се поглъщат
какво бих правил без тази тишина
бездна на шепотите
запъхтяни разярени към спасението към любовта
без това небе което се издига
над прахта от своите останки

какво бих правил бих правил
както вчера както днес
да гледам през моя люк дали не съм сам
да скитам и да завивам далеч от всеки живот
в пространство марионетка
без глас сред гласовете
затворени с мен


ПИЙ САМ

плюскай гори блудствай пукни сам като преди
отсъстващите са мъртви присъстващите вонят
изблещи очите си обърни ги към тръстиките
те като че ли се дразнят или ленивците
не си струва има вятър
и състояние на бодрост


КОКАЛИТЕ НА ЕХОТО

убежище под стъпките
ми е целия този ден
глухият им пир докато
месото окапва
без позволение или благоволение
освобождава вятъра
повлича пръчките от смисъл
и безсмислие
взети от личинките
за такива каквито са
 

да потънеш и да се изгубиш!