Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
10.10.2014 10:42 - Пелазги и догръцки писмености
Автор: syrmaepon Категория: История   
Прочетен: 5471 Коментари: 4 Гласове:
11

Последна промяна: 10.10.2014 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
по Яралиев Я.А. и , Османов Н.О. "История лезгин. "


   Известният пълководец на Спарта, Павсаний /5 в.пр.н.е./ пише, че първият човек в Аркадия бил Пелазг и станал родоначалник на пелазгите, древното население на Гърция. Той показал на хората как да строят къщи и как да се обличат в свински кожи. Научил ги да се хранят с жълъди. Бил считан за родоначалник на Пелопонеските пелазги и тези от Северна Гърция. Херодот пише следното : „Първоначално пелазгите извършвали всякакви свещенодействия и се молили на боговете, както са ми разказвали, в Додона , не наричайки по име нито един бог, защото не знаели никакви имена. Когато пелазгите се обърнали с въпрос към додонския прорицател, да дадат ли имена на боговете, оракулът отвърнал утвърдително. От това време, те при извършване на жертви назовавали боговете по име”. По думите на Диодор самите критяни утвърждавали, че жертвоприношенията и мистериите биле изобретени от тях, а другите народи ги заимствали от тях. Омир отбелязва, че пелазгите трябва да се разграничават от гърците и че първите отдавна живели в страната Аргос, почитали Небето и Земята, която ги научила на земеделие. Според античните автори обширното пелазгийско царство охващало Пелопонес, Атика и западното крайбрежие на Мала Азия и Крит. От съобщенията на Страбон и други автори могат да се направят следните изводи: пелазгите са автохтони в Егейския архипелаг и съседните му територии и населявали тези земи от древни времена, биле разселени по целия Балкански полуостров, Западна Мала Азия и източното крайбрежие на Средиземно море, пелазгите са многочислени и се състоят от множество племена. Възможно е името пелазги да е било разпространено върху съюз от племена, от които пелазгите са главното племе. Трудно е също да бъде указана степента на родство на тези племена.

   Гръцките митове за Минос разказват, че той създал голям военен флот, искоренил пиратството и осъществил своето господство над Егейско море. Възможно е същият цар да е обединил цял Крит и изградил неговия център – Кноския дворец.  Археолозите са намерили минойска керамика на Кикладския архипелаг, остров Родос и крайбрежието на Мала Азия. Критяните имали търговски и дипломатически отношения с Египет и финикийците. В Крит са намерени вещи от египетски и сирийски произход. На египетските надписи от 15 в.пр.н.е. са изобразени посланници на страната Кефтиу /кефер – север/ в типични минойски дрехи.

   Известно е, че Шлиман е открил остатъци от седем културни пласта на града Троя. Троя І съществувала от 3000 до 2500 г.пр.н.е. Тази култура използвала каменни оръдия на труда, познавала медта, но не и грънчарското колело. Културите на Троя І и Троя ІІ имат много общо с цивилизациите от Мала Азия и Месопотамия. Троя ІІ познавала грънчарското колело, съдовете биле разнообразни и богато украсени. В този пласт Шлиман открил безценни съкровища, мислейки, че това е съкровището на Приам. Днес е установено, че Троя ІІ е унищожена около 2200 г.пр.н.е., около хиляда години преди времето на Троянската война по приетите датировки. Троя VІ рязко се отличава от предходните пет култури. Градът е голям, обкръжен с масивни отбранителни стени от обработени каменни блокове, домовете са големи и богати, керамиката е близка с тази от Елада. Направен е извод, че тук се е появил нов народ около 1800 г.пр.н.е. Тъй като не са открити писмени източници, засега е невъзможно да се определи на какъв език е говорил този народ.

  

   Изследователите обикновено свързват Лация с етруските от 7 – 6 в.пр.н.е., но не са изключени и по-ранни преселения на отделни групи. От средата на второто хилядолетие пр.н.е. е фиксирано микенско присъствие в Италия и Сардиния, оставило керамичен материал. В Сардиния това е периодът на нурагическата култура, чиято особеност се състои в множество гигантски кули, срещащи се из целия остров. Местното население ги нарича нурага. Следващата непосредствено култура Сан Микеле / 2000 – 1550 / отбелязва сходни черти с критската. Според А.И.Немирович тирените, преди да се слеят с населението от северната част на Апенинския полуостров, за да се превърнат в етруски, са живели няколко столетия в Сардиния. Според някои италиански изседователи съществува голямо сходство между нурагите и критските куполни постройки. В днешен Азербайджан, във високопланинската част, където живее предимно лезгинско население, съществува местност Лаца или Лацар, където съществуват големи „съоръжения” . Според лезгинската митология, боговете се спуснали на земята на „лаци”, но какво означава тази дума не е известно. Боговете се спуснали на «Гъуцар ттул» - равнина на боговете, около «Гъуцар сува» - планината на боговете – Шахдаг. Около Гъуцар ттул се намират две селища с име  Лацар.

   Установено е , че хатите се преселват от Балканския полуостров в Мала Азия в началото на ІІІ хилядолетие пр.н.е. На границата между ІІІ и ІІ хилядолетие техните територии биле превзети от хетите. Хетските исторически документи от периода на Новото царство / 16 – 11 в.пр.н.е/ описват борбата на хетите с племената каски, обитаващи на север и северо-изток. Освен хати, каски, хурити по-влиятелни се явяват племената кути, към които вероятно принадлежат и кавказките албанци. Учените идентифицират кутите с едно от кавказките племена – ути или съвременните удини. Според учените родината на ликийците се явява остров Крит, от където те се преселили в Мала Азия. В края на ІІ – началото на І хил. пр.н.е. в северната част на Анатолия от Балканите мигрират трако-фригийските племена и стесняват хетолувийците на юг. В това време се появяват и ликийците. Ликийците заедно с други егейски народи достигат делтата на Нил. По-късно част от  тях с карийците мигрира през Памфилия и Киликия в Палестина. След падането на Хетското царство в Мала Азия се създава Фригийската държава, която асирийците и урартите наричали царство Мушку или Мушки. За опитите да се определи езиковата група на някои от тези племена И.М.Дяконов отбелязва : „ да се опитваш да установиш етническата предистория на народа, търсейки в древността различни сходно звучащи етноними е път ненадежден и не рядко водещ до съществени заблуждения, това става особено ясно, ако се отчита и обстоятелството, че всяко съпоставяне на думи и собствени имена е възможно само с отчитането на фонетическите закономерности на сравняемите езици и историческите изменения в тях, а тези закономерности за толкова далечни периоди са често неизвестни”


image

 

   На учените са известни източни и западни мушки, като източните се състояли от пет племена. Техен център се приема царството Алзи 

при сливането на реките Арапани и Горен Ефрат. Асирийските източници наричат това царство още Страна на мушките. Според Дяконов територията на източните мушки към 10 – 9- в.пр.н.е. се простирала от планините на север от изворите на Тигър до планината Тавър на запад от долината на Ефрат. Асирийците, урартите и древните евреи наричали западни мушки фригийците заселили се в центъра на малоазиатското плато. Според някои гръцки източниците, фригийците се заселват в Мала Азия след Троянската война.

 

   В.Георгиев предлага термините „илирийски”, „трако-илирийски”, „протоилирийски” да бъдат заменени с „догръцки” или „пелазгийски”. Той определя пелазгийския език в хето-лувийската група езици, а като най-близки до гръцкия език поставя фригийския и македонския. В науката съществуват разногласия относно „догръцкия” критски или минойски език, тъй като топонимните названия и други чужди неиндоевропейски думи са недостатъчни за определянето на този език. Според някои учени - К. Паули, П. Кречмер и А. Фик – пелазгийското население е говорило на неиндоевропейски език, според В.Георгиев пелазгийският език е индоевропейски, който заема средно място между албански и арменски език и влиза в една група с хетски и лувийски. Ван Виндекенс поставя пелазгийския език между германски и балто-славянски. Според Гиндин първи жители на Гърция биле ахейците, след тях се появяват хето-лувийците, след тях пелазгите, след тях – гърците. Така един върху друг се наслагват няколко езика, първият от които вероятно е неиндоевропейски. Ярали Яралиев отбелязва, че в хатския, минойския и етруския езици се наблюдават сходни черти – не се различават звънките и глухите съгласни, тоест думите том-дом, кол-гол биха звучали еднакво. В хатските клинописи се различават два типа съгласни между гласните, обозначавани като –п-т-к и като пп-тт-кк. Също такова различие на два типа съгласни се открива и в хетските текстове.

   В процеса на развитие на писмените системи се използвали пиктограми, силабограми и фонемограми. Критското писмо има собствен път на развитие състоящ се от няколко етапа: иероглифско писмо, линейно писмо А, линейно писмо Б, кипърско минойско писмо

 

   Линейното писмо А /ЛА/  е сричково писмо, при което сричките се изобразяват не с рисунки, а със специални знаци, произлезли вероятно от предходни рисунки, като известно време  иероглифското и линейното писмо са съществували едновременно. С линейното писмо Б/ЛБ/ са записани текстове на древногръцки език. Образците на ЛА са намерени основно в Крит, докато тези на ЛБ в Крит, Микена и в южната част на Балканския полуостров. Знаците на ЛА са по примитивни и близки до иероглифските знаци. Двете писмени системи имат 55 общи знаци. Изделията с ЛА са четириъгълни надписи, кратки и  силно повредени,  а тези с ЛБ са на различни предмети, наброяващи няколко хиляди. Писмеността от Крит има сходство с египетските иероглифи и с тези от Мала Азия. Възможно е писмеността да е заимствана от Египет, а също така критските и лувийските иероглифи да са се развили от един общ източник.

image
image

   При разкопките на древен минойски дворец край критския град Фест е намерен диск от обгорена глина с диаметър 15,8- 16,5 см и плочка с ЛА . Двете находки са датирани от една епоха около 1700 г.пр.н.е. Двете страни на диска са покрити с изображения на предмети, птици, животни, хора с помощта на щемпел. Според изследователите писмеността от диска не е иероглифна нито буквена. Според учените това е сричково писмо от егейски тип със знаци само за открити срички от типа гласна или съгласна-гласна, подобно на ЛА  и ЛБ. Предполага се също, че е възможно тази писменост да съдържа и знаци с друго предназначение като идеограми и детерминативи. Еднозначно не са установени краят и началото на текста, нито посоката на четене.

image


image
Знаците от Фестския диск

  

   При дешифриране на древни писмености често се използва метод при който се търси сходни знаци с други известни писмености. Но за това е нужна увереност, че сравняваните знаци и писмености се отнасят към родствени езици и на еднаквите букви или срички съответстват еднакви звуци или изрази. Като пример може да се дадат съвременните кирилица и латиница, които имат общи символи, но те отговарят на различни звуци. Американския математик Claude Elwood Shannon в труда си „ Теория на връзката в секретните системи”  дефинира принципа „растояние на единствеността”, съгласно който за получаване на правилно решение при дешифровка, текстът трябва да съдържа минимум 300 знака. Което означава, че Фестския диск, който съдържа по-малко знаци, може да има няколко дешифровки.

   В случаите, когато има предположение за езика на който е написан текста може да се използва акрофонически метод. Определя се названието на рисунката – предмет, животно, растение и др. и на този знак се поставя като съответно значение първата сричка от названието. Два или три знака отделени от другите могат да бъдат прочетени в една дума чрез техните сричкови значения. Проблемът в този метод е доколко неизвестния за нас древен език съответства на избрания от нас известен било също древен или съвременен. Много изследователи стигат до извода, че текстът може да бъде прочетен чрез различници езици, като произволно се  тълкува смисъла на рисунките.

Според А.Ф.Деянов към момента не е възможна пълна транскрипция на този текст. Г.Нойман изброява няколко причини за това: дискът представлява единствен паметник на тази писменост, текстът е твърде кратък, липсват достатъчни указания за съдържанието на текста и неговото приложение, периодът към който е отнесен е твърде ранен и липсват данни за собствени имена и думи от други източници.

   В централната част на Крит е открита така наречената Аркалохорска брадва, върху която са гравирани три колонки със знаци, идентични с тези от Фестския диск. Предметът е датиран и от същата епоха – 1700 – 1600 г.пр.н.е.. Тъй като знаците върху брадвата са подобни и на тези от диска и на ЛА специалистите смятат, че иероглифското писмо и ЛА са предназначени за един и същ език наричан минойски.

image


   Критската иероглифна писменост излиза от употреба към средата на 17 в пр.н.е. и се предполага, че за сакрални и тържествени минойски текстове е въведена специална система – писмеността от Фестския диск, която представлява смесена словесно-сричкова писменост. Възможно е като по-ранна форма на тази система да се отнасят рисунките върху минойските печати. Важно е да се спомене, че критското иероглифско писмо не е разчетено, за което причината също е краткостта на записите. Всички опити досега да се свърже ЛА с един от известните древни езици, основани на единични случайни аналогии като цяло са противоречиви.

Линейното писмо А  представлява набор от сричкови знаци наброяващи около сто силабограми. Малкият брой знаци определя важна особеност на минойския език, а именно че при него не съществуват затворени срички, които завършват на съгласна. Думите в минойския език вероятно са построени от срички представляващи съгласна-гласна, тоест от редуване на открити срички СГСГСГ. Този принцип не допуска струпване на няколко съгласни пред гласния звук /строя, построявам и т.н./. Поради това се предполага, че езикът на ЛА не е на пришълци индоевропейци, а на първите жители на Крит. Иследователите определят някои особености на ЛА: в ЛА има гласен звук „u” и няма буква „о” за разлика от ЛБ, в който съществуват и „u” и „о”, буквата „u” може да бъде заменена с „wa / wi”, не се различават «i» и «е», в ЛА се използват тихи и мъртви гласни, които помагат свободното произношение на съгласните / ma-n(a) = man – мой/, в ЛА не се различават «k,g», «t,d», «р,Ь», не се различават «к» и «q», като и двете букви се използват за обозначение на «к», «q», «kh (h)». При иследванията учените дефинират три направления за определяне произхода на минойския език – семитско, индоевропейско и кавказко.

Джон Майрз открива сходство межжду критскито писмо и ранните шумерски плочки от Урук, датирани към края на 4-то хилядолетие. Затова се счита, че шумерското писмо може би е предходно за егейското и за хетското иероглифско писмо. Г.Нойман изследва три минойски названия на съдове, определени за такива по съпровождащите ги идеограми, някои от които се срещат и в ЛА и в  ЛБ. Такива названия са «di-ра», «qe-to», «qe-га-па», «а-te-we», «и-do-ro». Последното напомня на думата ведро. Според Яралиев съответствия на някои от тези названия могат да се намерят в лезгинския език. В речника намираме следните лезгински думи – гетІе  и гичин, които могат да се свържат с «qe-to» и «qe-га-па»,

ГЕТIЕ горшок /керамичен съд/; кринка; гетIедин горшечный; криночный; цурун гетIе медный подойник /ведро в което доят/; хъенчIин гетIе глиняный горшок; кринка.

ГИЧИН 1) глиняный кувшинчик; 2) графин.


 

   Първите обитатели на Кипър според археологическите данни биле пришълци от Палестина с аналогична култура на Иерихон от началото на 7 хил.пр.н.е. Към средата на бронзовия век в Кипър се появяват пришълци от Тесалия, бежанци от западна Анатолия, носители на катокомбни погребения и други народи мигриращи на няколко вълни. Въпреки това се предполага, че в Кипър съществува единна култура. Угаритските документи говорят, че при кризис в династията на държавата Хати, Кипър се превръща в място на изгнание на принцове, отстранени от престола. Сред тези хора би могло да има водещи преписка и архиви, тоест заточените също биха могли да имат канцелария. Писмеността намерена в Енкоми – Аласия  представлява симбиоза между семито-хуритско писмо от Угарит и егейската писменост използвана на острова.

   Общоприето е , че кипърското писмо произлиза от линейното писмо А. В епиграфическата класификация на тези текстове са отделени три групи и са исказани аргументи в ползата на тяхната хуритска принадлежност. Знаците от плочките в Енкоми са идентични и с тези от Угарит. Съществуват редица опити за дешифриране чрез търсене на сходство със знаци от други писмености, които обаче стигат до големи различия. Но успешното дешифриране цели не множество предложени варианти на четене, а установяване на единственното съпроводено с анализ на морфологията на езика.






Гласувай:
11



1. mt46 - Поздрав за интересния постинг!...
10.10.2014 13:48
Не знаех за някои от древните племена... Някои са с интересни имена... Навярно минойците са минавали, критите са критикували /или са се криели/, ликийците са ликували, мушките са мушкали... :)
цитирай
2. syrmaepon - Да, може би и всички те заедно са б...
11.10.2014 10:03
Да, може би и всички те заедно са българи, щото и българите тъй правят ))))))
цитирай
3. pvdaskalov - ........
14.10.2014 20:23
БРАВО!
Поздрави...
цитирай
4. syrmaepon - Благодаря !
15.10.2014 09:22
Благодаря !
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: syrmaepon
Категория: Други
Прочетен: 1436097
Постинги: 612
Коментари: 2091
Гласове: 6229