Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2018 14:12 - Изкуствено създадени войни или как се правят пари от от нищото
Автор: anonymous3 Категория: Други   
Прочетен: 18948 Коментари: 1 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дори след като над двадесет и четири държави формират съюз, за да се борят с Хитлер и японските милитаристи, има някои бизнесмени - повечето свързани с тайни общества, - които не могат да устоят на изкушението да богатеят от световното нещастие.

Добър пример е Уолтър К. Тийгъл, председател на ,,Стандарт Ойл" от Ню Джързи, притежаван от ,,Чейс Банк" на Рокфелер. Тийгъл освен това е директор на американската ,,I.G. Chemical Corp." - филиал на гигантския конгломерат ,,I.G. Farben".

  Чарлз Хайъм обяснява как Тийгъл - чрез банковите и нефтените интереси на Рокфелер - постига за работодателите си щедри печалби точно преди войната. ,,(Тийгъл) остава в партньорство с ,,Farben" по отношение на тетраетилното олово - добавка, използвана в авиационния керосин" - пише Хайъм в книгата си ,,Trading with the Enemy: An Expose of the Nazi-American Money Plot 1933-1949" (,,Търговия с врага: демаскиране на нацистко-американския паричен заговор 1933-1949").


image ,,Въздушните сили на (шефа на германските ,,Luftwaffe" Херман) Гьоринг не могат да летят без него. Само ,,Стандарт Ойл", ,,Дюпон" и ,,Дженерал Моторс" държат правата за него. Тийгъл способства за организирането на продажбата на ценното вещество на (председателя на ,,Farben") Шмиц, който през 1938г. пътува до Лондон и ,,заема" 500 тона от ,,Етил" - британския филиал на ,,Стандарт Ойл". През следващата година Шмиц и неговите партньори се връщат в Лондон и получават количество на стойност 15 милиона долара. Резултатът е, че Хитлеровите въздушни сили са способни да бомбардират Лондон - града, който им е осигурил доставките. Освен това, доставяйки на Япония тетраетил, Тийгъл способства японците да водят Втората световна война."

Любопитното е, че същият този Уолтър Тийгъл помага за създаването на Националната администрация по възстановяването - една от агенциите от ,,Ню Дийл" на Рузвелт, създадена да регулира американския бизнес. Това е странен избор, ако ръководителите на индустрията са се противопоставяли толкова силно на социалните политики на Рузвелт, колкото твърдят. Някои изследователи разглеждат тази активност като доказателство, че зад привидно безвредни действия се крият тайни планове.

С наближаването на войната бизнес и банковите връзки се затягат. През 1936г. семействата Шрьодер и Рокфелер формират ,,Шрьодер, Рокфелер и компания", която е описана от списание ,,Time" като ,,икономическия усилвател на Римско-Берлинската ос". Партньори в тази компания са племенникът на Джон Д. Рокфелер Ейвъри, барон Бруно фон Шрьодер в Лондон и Курт фон Шрьодер в Кьолн. Техни адвокати са Джон Фостър и юридическата фирма на Алън Дълес. По-младият Дълес заедно с Едсъл Форд са в борда на директорите на фирмата.

,,I.G. Farben и ,,Стандарт Ойл" на Рокфелер са толкова взаимно преплетени, че през 1942г. Търман Арнолд - шеф на Антитръстовия отдел към американското Министерство на правосъдието - осигурява документи на защитния комитет на сенатор Хари С. Труман, показващи, че ,,Стандарт Ойл" и ,,Farben" в Германия буквално са разпределили световните пазари, като нефтени и химически монополи са основани по цялата световна карта".

Дори след като САЩ влизат във войната, това удобно взаимоотношение продължава. Чрез сложни бизнес транзакции Рокфелерови продължават да продават петролни продукти на Германия чрез трети страни. ,,Докато американските граждани и въоръжени сили страдат в еднаква степен от ограниченията, повече петрол отива в Испания (и след това прехвърлян в Германия), отколкото към родните клиенти" - пише Хайъм.

Хайъм нарича международния заговор от взаимно свързани бизнесмени и банкери ,,Братството", свързано чрез ,,идеологията на ,,Бизнес, както обикновено"...Обвързани от идентични реакционерски идеи, членовете търсят общо бъдеще във фашистката доминация, без значение кой световен лидер ще осъществи тази амбиция" - обяснява той. - ,,Така шефовете на многонационалните компании, каквито ги познаваме днес, имат шестица на всяка страна на зара. Която и страна да спечели войната, силите, които всъщност управляват държавите, няма да са отрицателно повлияни."

,,Когато става ясно, че Германия губи войната, бизнесмените стават забележимо ,,по-лоялни". А след това, когато войната е приключила, оцелелите нахлуват в Германия, защитават активите си, възстановяват приятели-нацисти на високи постове, способстват за провокирането на Студената война и гарантират необезпокояваното бъдеще на Братството"

imageВнимателно е документирано как Германия през Швейцария през 1942г., как ,,Стандарт Ойл" от Ню Джързи изпраща гориво за ,,Чейс Банк" в окупиран Париж прави бизнес с пълното знание на централата й в Ню Йорк, как камионите на Форд се произвеждат за германската армия с одобрението на американската централа, как полковник Состенс Бен - шефът на ,,Интернешънъл Телефон" и ,,Телеграф Корпорейшън" и директор на ..Нешънъл Сити Банк" - работи за подобряване на нацистките телефонни комуникации и произвежда изтребители заедно с летящата бомба Фау I. Всичко това се прави легално благодарение на президента Рузвелт.

Само шест дни след Пърл Харбър, на 13 декември 1941г., Рузвелт нарежда: ,,С това се дава общ лиценз, разрешаващ всяка транзакция или акт, отхвърлен от част 3(а) на Закона за търговия с врага, и съгласно поправката, стига... такава транзакция или акт да са оторизирани от финансовия министър... съгласно Указ № 8389 така, както е променен."

Това означава, че всякаква бизнес транзакция може да стане законна с одобрението на министъра на финансите на Рузвелт Хенри Моргентау, чийто баща спомага за основаването на Съвета за външна политика.

Значително количество от фондовете, които са използвани за увековечаване на войната, идват от Банката за международни разплащания (BIS), собственост на свързаната с Морган Първа национална банка на Ню Йорк, ,,Банк оф Ингланд", ,,Reichsbank" в Германия. Банката на Италия, Банката на Франция и други големи централни банки. Създадена през 1930г. в Базел, Швейцария, уж заради немските военни репарации, BIS е всъщност създание на манипулатори от тайни общества. Според историка Куигли това е част от план ,,за създаване на световна система на финансов контрол в частни ръце, способна да доминира над политическата система на всяка страна и над икономиката на света като цяло... която трябва да се контролира по феодален начин от централните банки в света, действащи съобразно тайни споразумения, постигнати на чести срещи и конференции".

BIS скоро попада под контрола на сътрудниците на Хитлер Курт фон Шрьодер, президента на ,,Reichsbank" Хялмар Хорас Грийли Шахт и вицепрезидента Емил Пул. Според Хайъм банката става ,,финансова фуния за американските и британските фондове, за да се вливат в Хитлеровата хазна и да му помагат да изгради военната си машина". Първият президент на BIS е банкерът на Рокфелер Гейтс У. Макгера - бивш високопоставен служител на Чейс Нешънъл Банк и на Федералната резервна банка, както и дядо на бъдещия директор на ЦРУ Ричард Хелм. Според няколко автори по въпроса за конспирациите BIS продължава да е център на пране на нарко-пари и взаимосвързан банков контрол.

Много от комплексните и взаимно преплетени финансови сделки по време на войната се осъществяват в Неутрална Швейцария, която към 1939г. има 2278 регистрирани международни корпорации, 2026 холдингови компании, чиито собственици не са швейцарци, и е дом на 214 международни банки.

Връзките между немската и американската стоманодобивна промишленост са очертани през 1944г. от ,,Obergruppenfurer" от SS, който обяснява на германски индустриалци и официални лица от правителството, че ,,патентите за неръждаема стомана принадлежат" - съвместно - на ,,Кемикъл Фаундейшън Инкорпорейтид", Ню Йорк и на компанията ,,Круп" в Германия и че ,,Ю Ес Стийл Кампани", ,,Карнеги", Илинойс, ,,Американ Стийл & Уайър", ,,Нешънъл Тюб" и т.н. са задължени да работят с концерна,,Круп". Именно германският стоманодобивен магнат и ранен нацист Фриц Тисен финансира Хитлер и го въвежда във важни бизнес кръгове.
image
В една сделка от 1942г., включваща Карл Линдеман - представителя на ,,Стандарт Ойл" в Берлин, SS контраразузнавателния шеф Шеленберг, банкера Курт фон Шрьодер и шефа на ITT Бен правителството на Хитлер влиза в партньорство с ITT. Благодарение на тези взаимно преплетени бизнес връзки ,,След Пърл Харбър германската армия, военноморски флот и въздушни сили сключват договор с ITT за производството на телефонни централи, телефони, аларми, шамандури, предупредителни устройства за въздушни нападения, радарна апаратура и 30 хиляди възпламенители на месец за артилерийските снаряди, използващи за унищожаването на британските и американските войски" - пише Хайъм. - ,,Това се увеличава на 50 хиляди на месец през 1944г. В допълнение ITT осигурява съставки за ракетните бомби, които падат над Лондон, селеновите клетки за сухи токоизправители, високочестотна радиоапаратура и комплекти за укрепления и полеви комуникации."

Преди 1939г. ,,Дженерал Моторс" инвестират повече от 30 милиона долара в германски заводи на ,,I.G. Farben", макар че директорите добре осъзнават, че половин процент от общата дума на заплатите се дарява на нацистите. Нещо повече: най-големите производители на Германия на бронирани бойни машини са ,,Опел" - сто процента собственост на ,,Дженерал Моторс", контролирани от интересите на Морган, и немският филиал на ,,Форд Мотор Кампани". Новинарската агенция ,,Ройтерс" съобщава, че шефът на нацисткото въоръжаване Алберт Шпеер заявил, че Хитлер никога нямаше да обмисля да нахлуе в Полша без технологията на синтетичното гориво, осигурена на Германия от ,,Дженерал Моторс".

,,Благодарение на политическото и социалното влияние на членовете на тайни общества от двете страни на Атлантическия океан" - пише Хайъм - ,,Нюрнбергският процес успешно погреба истината за връзките на Братството".

Това ,,братство" от мъже, обвързани в тайни индивидуални и бизнес интриги, продължава и след прекратяването на огъня. Прокурор от американското Министерство на правосъдието на име Джеймс Стюарт Мартин пристига с разследващ екип в Германия след войната и се опитва да разплете сложната мрежа от бизнес сделки. Непрекъснато му се пречи и най-накрая, фрустриран, Мартин си подава оставката.

В книгата си от 1950г., озаглавена ,,All Honorable Men" (,,Всички почтени мъже"), Мартин пише: ,,В Германия не бяхме спрени от германския бизнес. Там бяхме спрени от американския бизнес. Силите, които ни спираха, действаха от САЩ, но не го правеха открито. Не бяхме спрени от закон от Конгреса, от указ на президента или дори от промяна на политиката, одобрена от президента... накратко, каквото и да ни спря, не беше ,,правителството". То обаче очевидно владееше каналите, по които правителството обикновено действа... Относителното безсилие на правителствата... разбира се, не е ново.. национални правителства стояха отстрани, докато по-големи играчи определяха световните дела."


image И накрая:
Важното е обаче да се разбере манипулацията на обществеността от тайните общества, за да се предотвратят бъдещи повторения. И трябва да се посочи, че хората от тайните общества, които пропагандират и финансират войната, продължават да трупат богатства през цялото време на бойните действия. Без да проявяват лоялност към страните, в които богатеят, тези мъже и техните компании продължават да осигуряват подкрепа и на най-смъртните врагове през най-опасните моменти за САЩ и Великобритания.

За да не би някой да си помисли, че всичко това е суха, древна история без връзка с днешния свят, обмислете факта, че в края на 1998г. имаше множество съдебни дела, все още надвиснали над ,,Форд Мотор Кампани", ,,Чейс Манхатън Банк", ,,Дж. П. Морган и компания", няколко швейцарски банки и други фирми във връзка с техните военновременни сделки с нацистка Германия.

Германският застрахователен гигант ,,Алианц АГ", който през 1990г. купи американската ,,Файърманс Фънд Иншурънс Кампани" в сделка за 3.3 милиарда долара, беше съден за това, че не е изплатил полиците за застраховка живот на еврейските си клиенти. За фирмата освен това беше доказано, че е застраховала сградите и цивилните служители на небезизвестния лагер на смъртта ,,Аушвиц" срещу ,,невнимателни или злонамерени действия от страна на затворниците".

В началото на 1999г. официални лица от германската Дойче Банк бяха загрижени, че признанието им, че банката е заемала пари за изграждането на Аушвиц може да постави на риск изкупуването от банката на Банкърс Тръст Корпорейшън от Ню Йорк в сделка за 9.8 милиарда долара. Защо е това закъсняло признание? Д-р Херман Йозеф Абс - основателят на централната банка и водещ банкер на Хитлер и нацистите - остава почетен председател на банката до смъртта си през 1994г.

http://illuminatibg.blogspot.bg/2016/05/blog-post_4.html



Гласувай:
9



1. barin - Здравей, anonymous3. Тук САЩ са ...
01.05.2018 18:00
Здравей, anonymous3. Тук САЩ са много добри в убеждаване на обществеността, че дадена война е справедлива( от тяхна гледна позиция), трябва да я има и е за доброто на планетата и народа. Затова последните войни изглеждат по друг начин и почти няма открито противопоставяне, а завоалиране. Всичко е интереси и политика на влияние.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anonymous3
Категория: Други
Прочетен: 683829
Постинги: 206
Коментари: 414
Гласове: 4031
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031